Човешкото здраве и имунитет и връзката му с микробиома

Въпроси за комуникация по проблема дисбактериоза

Д-р Тодор Хинов

1. Какво е микробиом на червата и значението му за здравия имунитет?

В червата, в частност дебелото черво, живеят милиарди бактерии, като една част са патогенни (вредни),а другата голяма част са полезните, необходими за имунитета бактерии. Знае се, че количеството на бактериите е между 1500 и 2000 грама. Микробиомът е равновесие на микрофлората, при който човек се чувства здрав. Той определя 80% от имунитета ни. Необходима е добре функционираща храносмилателна система за да имаме силна имунна система.

Знаем, че в стомашно-чревния тракт на човека живеят над 39 трилиона микроорганизми, които са с различен вид и функции.

2. При нарушение на равновесието се развива състояние, което се нарича дисбактериоза. Кога най-рано може да започне този дисбаланс? 

Известно е, че първите симптоми могат да започнат веднага след раждането. Основните причини са най-малко три. В майката, която има нарушение на имунитета и в частност нарушение на микробиома на влагалището (много често при прекалена хигиена – използване на хигиенни средства, които убиват бактериалното състояние на влагалището – бактериална вагиноза). На второ място в лекарите акушер-гинеколози, които предпочитат да израждат плода по оперативен път, отколкото да асистират нормалното раждане. От една страна причините са финансови, а от друга – поради продължителният и ангажиращ процес на естественото раждане.

Когато бебето преминава през влагалището то се „заразява“ от нормалната флора на майката, с което започва процесът на създаване на нормалният имунитет. Бактериалната флора във влагалището и в червата е много сходна и е в комуникация помежду си. И третата причина е здравната политика в държавата ни – министерството на здравеопазването, лекарският съюз и парламента. Няма стимули за нормалното, човешкото, необходимото, а се налага измисленото, високо технологичното и най-вече носещото повече пари!

Голямо значение за липсващ имунитет при бебетата има изкуственото хранене. Причините са или липсата на кърма по различни причини или нежеланието на майката за кърмене. При бебетата възстановяването е чрез даване на живи пробиотици, тъй като лиофилизираните (в капсули) пробиотици изискват време и условия за да се развият т.е ефектът е много слаб. В нашия медицински център проведохме клинично изследване с живи пробиотици върху кърмачета и по-големи деца (приемали много антибиотици) с диагноза дисбактериоза. Резултатът беше повече от задоволителен. При кърмачетата още след първото денонощие коликите изчезнаха. Живите пробиотици са в течна среда и се съхраняват в хладилници и ефектът им е много по-добър и настъпва веднага. Лиофилизираните изискват много допълнителни условия за да се съживят и да станат активни.

3. Развива ли се дисбактериоза след излекуването (или лечението) при болни с КОВИД-19 инфекция?

Категорично ДА! Причината е неправилното лечение на вирусната инфекция, а именно: включване на много антибиотици, кортизонови препарати и др. още в началото на заболяването, с което се унищожава микробиомът. Знаем, че нормалният микробиом е причина за здрава имунна система. В този случай още в началото спираме възможността на имунната система да се справи с вируса, а това е работа на клетъчния имунитет. А някои колеги препоръчват заедно с антибиотиците да се приемат и пробиотици, с което се намаля ефектът и на двата. При преболедували болни с добър имунитет и приемали антибиотици в големи количества, както и неправилно хранене развиват дисбактериоза във времето и по-късно резултатът е хронични заболявания на червата, диабет, синдром на раздразненото черво, метаболитен синдром, при по-възрастните и депресия.

4. Какви тежки усложнения могат да се получат при болни с КОВИД инфекция?

През последната година зачестиха болни с диагноза псевдомембранозен колит, причинен от клостридиум дифициле. Симптоматиката е от 6 до 10 и повече диарични изпражнения в денонощие. Почти всички болни са изписани и лекувани в болнични заведения. Лечението е с последователни курсове с антибиотици (ванкомицин) и метронидазол. Този порочен кръг продължава месеци повече с много малък резултат.

Метод на избор по света (САЩ, Австралия, Канада) е фецес трансплантацията. Това е вземане на фекален материал от предварително изследван донор, който е обработен по съответен начин и имплантиран по хода на дебелото черво.

5. На какви условия трябва да отговаря донора?

Има специален въпросник, съдържащ около 126 въпроса, на които донорът трябва да отговори писмено. Трябва да не употребява алкохол и цигари, да бъде двигателно активен, да не е използвал през последните години антибиотици. Правят се кръвни и фекални проби за доказване на здравословното състояние. Пациентите и донорите трябва да подпишат декларация за здравен статус и съгласие. Донорите, които използваме ние, са на 90% близки роднини на пациента.

6. Каква техника използваме при фецес трансплантацията?

В света са известни методи, които са през устата или през ануса. През устата се използват капсули, съдържащи материала или назодуодинално сондиране. Ние използваме метода през ректума или чрез колоноскопия, аз специално използвам дълбоко сондиране с катетер на достатъчна дълбочина. Първият метод изисква по-голям екип и обща анестезия, а вторият е значително по-лек и удобен според мен. 

7. Знаем, че и при други заболявания освен при псевдомембранозния колит има диарични дефекации многократно, нали?

Да така е, този ефект е при синдром на раздразненото черво, а понякога и при едно друго състояние, наречено фекална инконтиненция. При фекалната инконтиненция обаче проблемът е различен и по-сложен. При нея много често има слабост (по различни причини) и увреждане на аналния сфинктер след оперативни интервенции или след раждане. В нашият медицински център имаме опит от близкото минало при пациенти с горната диагноза. Проведохме клинично проучване за лечение с имплантиране на собствени мускулни клетки в аналния сфинктер. Разбира се протоколът е доста по-сложен, а резултатите бяха добри. 

8. Но да се върнем на дисбактериозата, наричана още епидемията на 21 век. Как се справяме с нея?

Това е състояние, което се лекува, но изисква индивидуален подход за всеки пациент! Това не е еднократен акт, а процес. Изисква самовъзпитание, промяна на начина на живот (хранене, двигателен режим), комбинация от различни хранителни добавки (пребиотици, пробиотици, метабиотици). Възстановяването на микробиома, респективно на имунната система, е първото и най-важно нещо, което трябва на направим за да оздравеем. В по-тежките случаи след детоксикация и изчистване на организма преминаваме на имплантация на живи пробиотици през ректума по същия метод като този за имплантация на фецес материал.

9. И какви са резултатите при решаването на проблемите с псевдомембранозният колит и дисбактериозата?

Досега 90% от пациентите си възстановиха статуса от преди заболяването.