Пьотр Мамонов: "Само да има време да се подготвим!"

Пьотр Мамонов: "Само да има време да се подготвим!" / Orthodoxy.Ru
Станислав Минаков
13-19 минути



Пьотр Мамонов е гений, велик актьор и руски православен човек.

Неговата трансформация в живота и работата беше откровение за мнозина. Когато в средата на 80-те години на миналия век в предаването "Музикален ринг" гледахме ужасяващите гримаси и физиономии на рокгрупата "Sounds of Mu" и нейния вокалист Мамонов и ни се струваше, че той ще се изплюе, толкова беше грозен, не можехме да си представим, че години по-късно ще слушаме внимателно мъдрите разсъждения на този забележителен човек, който започна да води интензивен духовен живот.

"Само за да имам време! Точно навреме, за да се подготвим!" - възкликна той в очакване на Съдебното решение.

В продължение на много години той е икона на руския рок, преминавайки, както сега разбираме, през апофатичен път: кривогледство (Дяволът е маймуна на Бога!), алкохол, наркотици, пиянство. Така че шокът за всички е дълбокото потапяне на Мамонов в християнството, в православието.

Спомням си как през ноември 2004 г. един киевски телевизионен канал с патос обяви разговор с Мамонов, а водещият с умиление попита госта на студиото: "Как ви харесва нашата оранжева революция? Очаквайки възторг от култовата фигура на ъндърграунда, тя едва не получи тетанус, когато чу: "Д...о, твоята революция!" Каква стойност има тогава - попита момичето, като се опомни. И чу лаконичния отговор: "Православие".

Във филмите на Павел Лунгин той шокира публиката - в "Такси блус", "Цар" и особено, разбира се, в "Островът".

Филмът "Такси блус" (1990 г.) с Мамонов в главната роля все още се струва на някои хора - "Е, ако определено има антируски филм, то това е той". Други смятат, че филмът е антисъветски, в жанра на "черната перестройка", каквато тогава е имало много. Други виждат в сюжета просто вечния конфликт между художника и мафията, за който пише Пушкин. Мамонов свири много ярко на саксофониста Алексей Селиверстов, но в първия си, все още "предправославен" живот.

В "Цар" (2009) на художника той играе циклично непоследователен грешен човек, надарен с огромна власт, а не всъщност Йоан Грозни.

Мамонов е в сложно и противоречиво търсене на себе си и на пътя към Бога и като цяло го намира. От "звуци на му" до думи за вечното, за Бога. На 45-годишна възраст той признава, че е разбрал, че се намира в безнадеждна ситуация, и в продължение на 20 години се е възстановявал от алкохолизма, борейки се с демоните.

Поразителни бяха не само дарбите му, несъмнени и разнообразни, но и начинът, по който се бореше за душата си.

"За мен Господ е постоянната радост от Неговото присъствие. Искам да живея по този начин, чувствам се толкова добре - твърдо, плътно, силно... А ако съм в грях, веднага усещам - сам съм, този ден ме е подминал. Схемата е много проста: с Бога - живот, без Бога - смърт.

И така, той също каза:

"Лежах в ковчег в "Островът". Това е строга идея. Четири стени и един капак - нито евангелия, нито икони, нищо. С какво ще си легнем? Какво съм опаковал? Знам как да пиша, знам как да шофирам, знам как да го използвам. Не съм способен да простя, не съм способен да не се дразня, не съм способен да се отблагодаря, че не изпитвам съжаление. Не мога да направя всичко, което е полезно за вечността, всичко, което не може да бъде докоснато. И в този живот съм научил хиляди ненужни неща там.

    "Научих хиляди ненужни неща в този живот."

Какво да правя? Да се отлепи бавно. Подобно на велкро от рана, бавно го откъснете. Бог ми даде голяма къща. Ходя там, харесва ми - имам спалня и кабинет, а трябва да оставя всичко зад гърба си. Жалко! Имам колекция от 4000 избрани винилови плочи - жалко! И тогава поглеждам - не толкова жалко, навреме. Радвам се, че виждам наченки на разрив. Ето за какво си струва да прекарате живота си - за подготовка за вечността.

Увереността и общият тон на Мамонов са такива, че разбираме: загубили сме близък човек.

Ролята на стареца Анатолий в "Островът" (2006 г., сценарий на Дмитрий Соболев) води много хора към Бога. Човек може само да им стисне ръката и да се възхити, следвайки стъпките на патриарх Алексей II, който в разговор с Павел Лунгин възкликва: "Как успяхте да заснемете това!

Мамонов в "Островът" не играе, а живее и се моли. Той умира във филма, не само по сценарий, но и като каещ се грешник. Хората гледаха и скърбяха за греховете си, виждайки силата на покаянието и радостта от общуването с Господ. Беше болезнено ясно: тази душа викаше, Петър Мамонов молеше Господ за прошка на греховете и за героя на историята, и за себе си едновременно. И за нас, за нас, за нас!



Невъзможно е да не се съгласим с мисълта, че отец Анатолий, според сценария, е получил дар на божествено прозрение и чудотворство, а Петър Мамонов - дар на убеждаване, дар на истинска проповед. Лунгин случайно или съзнателно избира не идеалния актьор за ролята, а искрено религиозен и разкайващ се човек. Това не беше просто режисьорско попадение, а Божия промисъл.

    Лунгин случайно или съзнателно е избрал ролята на искрено вярващ и разкайващ се човек.

Пьотр Мамонов ни научи на една проста дума. Разбираемо за всички. Притчи са откъси от собствения му живот. Изречено по начин, който пронизваше дебелокожите ни и вкаменени умове. Да, това всъщност е богословие и проповед и със своята искреност Мамонов е привлякъл към себе си и към своята вяра хиляди души. Дано Бог ни даде да слушаме много от това, което той имаше да каже!

Интересно е да се отбележи страхопочитанието и студентското възхищение към Пьотр Мамонов по телевизията: Дария Спиридонова в "Белая студия" и Ксения Собчак в "Док-Ток". И разговорът с последния, посветен на 70-годишния юбилей на художника, не стигна до хармония изведнъж и беше приятно да се види как събеседникът смири непокорния с проповедта си, а програмата завърши благоприлично.

Вътрешното му израстване е отразено в забележителна книга с миниатюри и афоризми с показателното, "детско" заглавие "Писъци". Може би само той би могъл да намери такова точно заглавие и да напише такава книга. Публикувани са няколко тома с "писъмца".

"Това не са дневникови записки, нито пълни стихотворения в проза, нито откъси от тетрадка - това са наистина драскулки, написани и нарисувани от ръка, която още не е съвсем послушна и не може да чертае конвенционални линии, но възпроизвежда вътрешния свят на човек, който възприема света като дете, а следователно и като християнин".

Някои от бележките издават, че Мамонов е поет:

"Небето. Гледам през прозореца. Пред мен има купчина жълти листа, които падат от черешово дърво. В тях някак си се отразява цялото небе."

Или поетът-философ:

"Върбата край реката е голяма, прегърбена и стара. Стъблото му е възловидно и пълно с жилки и черни вдлъбнатини. Стволът е заобиколен от мрежест ореол от клони, клончета и много малки клонки и листа. Изглежда, че животът е изпълнен със суетни, не винаги необходими движения. Понякога: големият клон и хубавите, сочни листа са много важни. Смъртта обединява и свързва всичко. Това е багажникът. Той вече е мъртъв и подхранва зелен живот. Долната част се впива в земята. Не мога да видя корените, но знам за тях; те са пълни със сок и никога няма да спрат, защото Бог ги храни. Като гледам върбата, по-малко се страхувам от смъртта, по-малко ценя живота. Както върбата се взира с цялото си дърво в гладката и бързо течаща река, така и аз все повече се интересувам от безкрайността и небето."

Борейки се със собствения си гняв, Мамонов пише:

"Един ден всичко се обърка за мен. Прибирам се вкъщи, а там има нов космат котарак, жена ми ме пусна да вляза. Ето, мисля, че е глупаво - собствените му девет души, а тя все още се влачи. Котката скочи върху масата. Това е твърде много! Напляскайте го. Стана ми жал за него. Наведе се да го погали - кожа и кости, собствениците на вилата сигурно са го изхвърлили, беше гладно. Почти се разплаках.

Авва Амон каза: Прекарах 14 години в отшелничество, молейки се на Бога ден и нощ, за да ми даде победа над гнева.

Прочетете по-внимателно Петър Мамонов.

***

"Мога да правя всичко - да пиля, да рендосвам, да режа. Мъжът трябва да прави всичко това, а не да дърпа тежести във фитнес клуба. О, някои хора се оплакват, че няма работа. Ако се научите да поставяте плочки, ще карате Mercedes. На парцела си построих цял град, баничарница, навес. Но ако лежите на дивана и ядете пъпеш, ще свършите зле. Алкохол, наркотици. За съжаление сега има много такива мъже..."

***

"Когато идват да ме видят, казват: "Изминал си дълъг път"." А аз казвам: "От какво?" И мъжът замълча. Тъй като живея в провинцията, всеки ден е различен. Всеки ден е различно небе. Сутрин се събуждаш и небето е обърнато с главата надолу, а вечер гледаш и виждаш облаците така и така. Няма начин!"

***

"Стоиш там като луд, гледаш тези звезди и си мислиш: "Боже мой, утре ще умра, какво ще му кажа?" Както се казва в молитвата: ако сянката ти е толкова красива, какъв си ти? Веднъж влязох в къщата, мислех да включа компютъра, но нямаше ток.

И се озовах в пълен мрак. Легнете някога на тъмно, изключете всички звукови сигнали и си задайте следния въпрос: кой сте вие и как живеете живота си? Дали изобщо съм нормален човек, или съм просто такъв?"

***

"Пътеката е една и съща за хората: всички ние ще излезем от живота си. Вчера тичах по улица "Горки" като двайсетгодишен - а утре умирам. Няма алегории. Страх ли ме е? Да, аз съм. Това е безпрецедентно. Но е много интересно! Бог е там, във Вечността. Не съм готов."

***

"Пушкин ни отговори: "Прелиствам живота си с отвращение, но не измивам линиите на срама". Моят отговор е същият като неговия. Седяхме с Ванечка Охлобистин на снимачната площадка на филма "Цар", гримирахме се и си говорехме за това кой е чел и чул за вечния живот. Гримьорът казва: "О, ти си толкова забавна!" Казах му: "И когато застанем пред Създателя, ти ще се смееш. С нашата такава и такава съвест, с нашия такъв и такъв живот ще трябва да се изправим пред Бога, Който даде живота Си за нас на Кръста...".

***

"Не бива да се съблазняваме да мислим, че когато умрем, от нас ще остане само пепел. Всички големи учени са вярващи. Всички лекари, които познавам и които се занимават с живота и смъртта, са вярващи.

Има хиляди свидетелства за клинична смърт, които доказват, че тя няма край. Айнщайн не се е съмнявал в съществуването на Бог, както и Пушкин, Ломоносов и Менделеев. И някаква седемнайсетгодишна Леночка заявява: "Съмнявам се, че вашият Бог съществува... Първо трябва да прочетете, да проучите въпроса и тогава да кажете. Все едно да влезеш в метрото и да видиш схема - пръстен, няколко цветни точки. Махате с ръка: "А, глупости, ще отида сам. Ще шофирате по Околовръстния път през целия си живот. Бог не се интересува от делата ни, Той има нужда от мотив: защо го правим, защо живеем".

***

"Смъртта на грешника е горчива. В онова ужасно състояние, в което загиваш и замръзваш, приятелю, във вечността ще бъдеш такъв. Там няма промяна, защото няма воля, няма тяло. Тялото е нашата воля за промяна."

***

"На снимачната площадка на "Островът" трябваше да лежа в ковчег. Скачах от него три пъти - не можех да издържа. Това е нещо строго - ковчег: лежиш там, стените са тесни - и няма нищо друго. Няма дори Евангелие, което да прочетете. Каквото събереш в душата си, с него лъжеш. Във вечността ще вземем онова, което не можем да докоснем - онова, от което сме се отказали, което сме простили, което сме отдали. По-благословено е да даваш, отколкото да вземаш.

    "Във вечността ще вземем онова, което не може да бъде докоснато - онова, което сме допуснали, простили, отдали."

***

"Искаш Ferrari? Привлечете Светия Дух и ще видите, че вече не искате Ferrari. Защото за един миг живот в Духа, според свети Серафим Саровски, всеки човек би се съгласил да бъде гризан от червеи в продължение на хиляда години. Вярвам повече в свети Серафим, отколкото в италианските механици."

***

"Божият мир. Съществува такъв израз. Какво означава това? За мен това е Божият мир. Всичко, което отразява Неговото величие и красота. Понякога това е душата ми, понякога - колата ми, понякога - дърветата или тревата. Или когато през септември, в ясна утрин, слънцето и луната се виждат заедно от двете страни на небето. Тогава можем ли да кажем, че Бог е навсякъде? Освен на местата, от които сме го прогонили. Толкова е страшно, когато, например, има грозна къща или се псува на нецензурен език."

***

"Понякога цял ден тичате, суетите се, говорите по телефона - и нищо не сте направили. А понякога се молите за кратко, но се опитвате да говорите на Бога с цялото си сърце, силно и категорично. Останалото време прекарваш край някоя река, гледаш водата и изведнъж разбираш: днешният ден не е бил напразен, работил си много".

***

"...Колкото повече страдаш, толкова по-силна е душата ти, защото Бог иска да спаси всички и да го остави. Затова се уча да търпя с радост - Царството е близо и вечността чака. Вечност, а не 30-40 години. Pschick!!!"

***

"Грехът. Не помня кога и къде го видях, но все още е пред очите ми: мъж от ревност или по някаква друга глупава причина грабва нож, забива го в гърдите на любимата си и веднага го изважда обратно. Това е като: "О, не, не. Съжалявам. Не исках да го направя." - И ми се стори, че не искам, но вече е твърде късно.

Така че един грях, дори и малък, оставя незаличим белег в душата ми. Всичко изглежда наред: не пиеш и не пушиш, но въпреки това сутрин ставам и ми е тъжно. Защо? Защото вече няма къде да живееш. Едва ли сте си оставили нещо, за което да живеете, което да обичате. Само белези. И това е много страшно и някак разочароващо; всичко това съм направил със собствените си ръце."

***

"Как е останал жив, само Бог знае. Той ме спаси по някаква причина; даде ми вяра; сега вярва в мен. Той няма други. Блудница, бирник и разбойник.

    Той няма други. Блудницата, бирникът и разбойникът.

Един мъдър човек веднъж каза, че грехът е това, което ни отделя от Бога. Когато си помисля: това отделя ли ме от Бога? Тогава тя работи, ако я поискате.

И после: винаги страдат невинните. Заради мен. Заради това, което съм направил или не съм направил. Заради това, което е в сърцето ми: злоба или любов."

***

Толкова съм нетърпелива да започна да живея без страх. Ето какво е да поемеш кръста. Да приемате всичко, което се случва, добро и лошо.

***

И такива прости мъдри четиристишия откриваме сред "драсканиците" на Мамонов:

Слава на Бога!
Поглеждам към пътя.
В него има от всичко по малко.
Слава на Бога!

Преди смъртта си артистът, който бил в тежко състояние в болница, поканил свещеник, имал време да получи причастие и да се причасти.

"Когато умра, не ми трябват дъбов ковчег и цветя. Молете се, момчета, за мен, защото съм живял много пълноценен живот!".

Молим се. Спомни си, Господи, с вяра и надежда за вечен живот за починалия Твой раб Петър, прости му всички волни и неволни прегрешения и му дари Небесното царство.

Честито раждане на вечния живот, скъпи Петър Николаевич!