Законът за образованието - основата на информационния суверенитет на страната

МОСКВА, 27 март 2021 г., Институт РУСТРАТ.

През есента на 2020 г. в Държавната дума беше внесен законопроект за въвеждане на понятието "просветна дейност". На 16 март 2021 г., въпреки истерията в социалните мрежи и недоволството на Руската академия на науките (РАН), законопроектът е приет. Значението на гореспоменатия закон не може да бъде надценено, тъй като той, без преувеличение, е в основата на информационния суверенитет на Русия и е трябвало да бъде приет веднага след разпадането на СССР, но по разбираеми причини не е бил приет.

Законът съдържа цял набор от ключови понятия и изисквания за безопасни и отговорни просветни дейности. Важно е да се отбележи, че понятието "образователна дейност" предполага дейности, извършвани извън рамките на образователните програми, което отчасти не е много добре.

В общи линии медиите и различни лица стават обект на закона, но държавните или частните образователни институции не са обвързани с тази концепция, така че Солженицин и други зли неща няма да бъдат премахнати от учебните програми в училищата и университетите.

Освен че изяснява значението на понятието "просвета", законът задължава образователните институции да съгласуват всички споразумения за международно сътрудничество с министерствата, на които са подчинени, и да получават от тях съответните становища.

Поправката беше крайно необходима, тъй като до нейното приемане различни образователни организации си сътрудничеха и получаваха пари от организации, които бяха забранени в Русия или изобщо се смятаха за нежелани. Досега университетите са получавали безвъзмездни средства от организации, чиято дейност е пряко свързана с подкопаване на руските държавни фондации.

Фондациите на Сорос, Ходорковски, Американската агенция за международно развитие (USAID) и други отпускат пари за "подходящо просвещение", университетите ги получават и, както е обичайно в сътрудничеството със Запада, се отчитат за получените средства.

Резултатът от упоритата им работа не закъсня. А сега, преди няколко години, имахме едно момче на име Коля, което много съжаляваше за нацистите, невинно убити от руските варвари, или за момчетата, които публикуваха портрети на нацисти в дигиталния "Безсмъртен полк.

Нещо повече, в университетите, издържани от западни грантове, обучени младежи посещават лекции на представители на самозваната интелигенция, за да чуят, че есесовецът е също толкова герой и жертва на своето време, колкото и съветският войник. Най-изненадващото е дори не това, че такова събитие изобщо е било организирано и е намерило трибуна, а че слушателите не са напуснали събитието и не са се обърнали към органите на реда.

Като се има предвид фактът, че университети и други образователни институции с готовност са вземали западни пари, за да насърчават враждебни на самата Русия сили, дивата съпротива срещу закона за просвещението от страна на Руската академия на науките не е изненадваща.

Неотдавна представители на Академията на науките подписаха отворени писма и петиции с искане за "честно и открито разследване на отравянето на Навални". Отчасти може да се разбере, когато подобни петиции и писма се подписват от 18-годишни необразовани младежи, но когато подобни призиви идват от устата на академичния елит, си струва да се замислим чии интереси обслужват.

Специално внимание заслужава частта от закона, която забранява подстрекаването към всякакъв вид раздори - от социални до културни. Тази част от закона по същество изяснява и допълва съществуващите разпоредби на Наказателния кодекс за "подбуждане на етническа омраза" и "оскърбяване на чувствата на вярващите".

Разбира се, самата разпоредба не означава нищо, ако не се тълкува правилно, а това изисква "контекстуален", а не стеснителен подход към всяка ситуация, в която има признаци за подбуждане към омраза. Например телевизионният сериал "Зулейха отваря очи" по едноименната книга на Гюзел Яхина е ужасно, нискокачествено и безинтересно произведение на изкуството, но ако се погледне през призмата на съществуващите закони и закона за "просвещението", става много по-интересен.

Създателите веднага попадат под няколко члена едновременно - подбуждане на етническа омраза и разпространение на умишлено невярна информация за дейността на СССР по време на Втората световна война. Към това можем да добавим и рецензентите, които пишат, че руският е езикът на егоистичните диваци, които имат само "аз" и "мен", докато татарският е езикът на хармонията и мира.

Към момента все още не е ясно как ще действа законът. От закона следва, че правителството ще определи как ще се извършват образователните дейности, но не е уточнено как. Дейности, които могат да се нарекат просветителски, се извършват от много медии, различни видове медийни платформи и техните потребители и е невъзможно тези процеси да бъдат ефективно регулирани чрез заплахи за забрана, налагане на глоби, забавяне на потока от данни (трафик) и т.н.

За достойното и ефективно прилагане на закона са необходими информационни центрове, които да регулират информационните потоци, какъвто е случаят в Северна Америка, Европа и Китай.

Стратегията първо да се позволи на вредната информация да достигне до масите и едва след това да се повдигне въпросът за нейното блокиране е неуспешна. Същите тези Facebook, Twitter, Youtube по целия свят имат специални информационни центрове, в които не само определят коя информация е "твърде чувствителна" и не заслужава да бъде публикувана, но и агресивно и натрапчиво формират нови възгледи и ценности за своите потребители.

Руският закон за "просветната дейност", поне в частта, която се отнася до подбуждането към омраза и разпространението на невярна информация, трябва да се прилага преди всичко за всички медии и медийни платформи, които работят (ключова дума) в Руската федерация, без изключение. Няма никакво значение къде са регистрирани - ако работят в Русия, те трябва да спазват руското законодателство.

Най-лошото е, че твърде често на най-високо ниво се провеждат разговори и дискусии в стил "това са частни магазини, те правят каквото си искат, ние не можем да направим нищо по въпроса". Тези дискусии са абсолютно маргинални и, меко казано, неконструктивни.

Най-вероятно те са инициирани от онези, които лобират интересите на транснационални корпорации или обслужват интересите на неприятелски настроени към Русия държави. Необходимо е да се създадат информационни центрове, които не само да могат да блокират абсолютно всеки информационен ресурс, работещ на територията на Руската федерация, но и да създадат определени рамки и ценности, които е невъзможно да бъдат пренебрегнати или да не бъдат спазвани.

Оценявайки реално настоящата регионална и геополитическа ситуация, приетият закон за образователната дейност е навременен, но засега ефективно може да работи само онази част от него, която задължава образователните институции да съгласуват всички споразумения за международно сътрудничество с отговорните министерства.

За по-добра ефективност и превенция образователните организации, които са получили пари от нежелани и/или забранени организации в Русия, трябва да бъдат задължени да върнат получените средства в националния бюджет.

Даниел Каркоз