"Поправеният" капитализъм: за кого бие камбаната на "инклузивността"?

Източник

МОСКВА, 11 март 2021 г., Институт Русстрат. Напоследък все по-често чуваме от Запада за появата на някакъв вид "приобщаващ" капитализъм. Никой обаче не разбира какво е то. Всички опити на апологетите на "голямото нулиране" да го обяснят също не допринасят за яснотата. Ясно е само, че този нов капитализъм е за всичко добро и против всичко лошо. Ако случаят е такъв, трябва да прочетем дребния шрифт в края на споразумението. Ние знаем.

Тъй като нямаме яснота в думите, трябва да погледнем към делата. А именно влизането в сила на закона за правото на ремонт на домакински уреди в Европейския съюз на 1 март 2021 г. Малцина са разбрали епохалния характер и значение на този закон, затова е необходимо да го изясним.

Новият закон изисква от производителите на домакински уреди да снабдяват пазара с резервни части за своите продукти в продължение на поне 10 години след спирането на модела от производство. Той изисква също така конструкцията на продукта да може да се ремонтира. Засега законът се отнася само за хладилници, перални машини, сешоари и телевизори, но в бъдеще списъкът ще бъде разширен.

Лесно е да се забележи, че самата идея, че старото устройство може да се ремонтира, а не да се изхвърли и замени с ново, е в дълбоко противоречие с тенденциите от последните десетилетия. Разбира се, ако става дума за страните от "златния милиард", а не за африканец, който кърпи единствения си чифт обувки.

Световната икономика произвежда стоки предимно за богатите страни, а останалите получават трохи от трапезата. Съответно състоянието на световната икономика зависи от търсенето в тези страни.

Успехът на икономиката зависи от това колко голямо е търсенето. Тъй като пазарите няма накъде да се разширяват - почти целият платежоспособен свят е обхванат от капитализма, цялата надежда е да се увеличи потреблението на тези, които могат да си го позволят. За тях се отпускат кредити; в продължение на много години им е набивано в главите, че трябва да купуват все повече и повече. Естествено, не е необходимо да ремонтирате нищо. Ако нещо се е счупило, изхвърлете го и отидете да купите ново. Е, с изключение на най-скъпите стоки, като къщи и автомобили. Те все още се ремонтират.

Икономиката на разширеното възпроизводство набира скорост и за да я поддържа, ако настоящите тенденции се запазят, един средностатистически жител на богата държава скоро ще трябва да яде по пет килограма месо на ден, да сменя автомобила си веднъж седмично и да сменя телефона си всеки ден. Очевидно е, че такъв модел на потребление е физически невъзможен.

За щастие нуждата от средна класа за "бащите на света" е отминала. Благодарение на автоматизацията и роботизацията милиони квалифицирани и добре мотивирани работници вече не са необходими, а благодарение на "перестройката", която разруши СССР, алтернативата също беше премахната. Сега вече може да се пристъпи към разгръщане на спиралата на потреблението.

Ако се вгледаме по-внимателно, можем да забележим и други признаци за предстоящата промяна в парадигмата на потреблението, освен споменатия закон. В популярната преса се появяват публикации за това как сме мамени от производители и продавачи на стоки, заведения за обществено хранене.

По-рано авторът щеше да бъде незабавно убит с чувал за прах откъм ъгъла за подобна статия. Велосипедите се рекламират като удобен и екологичен транспорт. Появи се цяло движение на минималистите, като най-радикалните от тях твърдят, че само 40 неща са достатъчни за един човек. А какво ще кажете за неотдавнашното изявление за заместване на месото с насекоми? Говоря дори за споделянето на автомобили: то вече работи и то доста успешно. Защо хората наистина се нуждаят от личен автомобил? И вече говорим за частни жилища - за какво?

Всичко това има своята причина. Една от основните последици от настоящата криза би трябвало да бъде "шоковото" преминаване към нов, много по-скромен модел на потребление. По-голямата част от населението ще живее в бедност. Навсякъде. Дори в САЩ и ЕС.

Това ми напомня за идеята на Жак Фреско за икономика, основана на ресурсите. Това означава, че се фокусира върху опазването на ресурсите, а не върху ползите за хората. Да, това е то. С красиви думи се предлага да се премине от едната крайност в другата. Безумното потребление трябва да бъде заменено с пестеливост и аскетизъм. Да си спомним Сталин? За нас е лесно.

Някой ще забележи, че в СССР икономиката също не зависеше от разгръщането на спиралата на потреблението и затова беше доста хладна за потребителя. Това е вярно. Но има една важна разлика. Вместо потребителски радости съветската система предлагаше възвишена цел - създаването на нов човек, на човек-творец. Сега няма да говорим за това колко успешна е била тя, но такава цел беше поставена.

За разлика от съветската система, капитализмът не си поставя високи цели, а "изхранва" добре населението на основните си страни. Сега всичко, което е вкусно за потребителя, просто ще му бъде отнето. Без да предлага никакви алтернативи. Само бедност и недостиг. А кой ще се разбунтува, за него почти е готов "електронен концентрационен лагер" с минусов рейтинг, като в Китай. Добре дошли в новия прекрасен свят.

Елена Панина, директор на Руския институт за стратегии - RUSSTRAT: