„Най-уродливата форма на лявото движение в цялата му история“
Автор: Ирини Зикидис
Преди десетина години бих описала политическите си пристрастия като нещо средно между ляво и център-ляво. Разбира се, бях под влиянието на лявото на Гео Милев, Смирненски, Вапцаров, Глезос, Теодоракис, Неруда, Камю, Арагон, Бретон, Пикасо. Пък и така и не можах да повярвам в захаросаната картинка за прелестите на царска България, където поети са били душени с тел и разстрелвани за идеалите си. Камо ли пък в десния неофашистки „рай” в Гърция, барабар с гражданските войни, хунтите, лагерите на смъртта и десетките хиляди избити и безследно изчезнали.
Краткият ми престой в западните либерални среди, откъдето избягах с триста, тотално отвратена от днешното ляво, ме изпрати в център-дясно. Това е доста опростенчески казано, разбира се, защото си давам сметка, че темата за генезиса и прогреса на лявото е доста сложна и тотално непозната в България. Затова и антикомунистите тук си мислят, че са десни, докато активно изповядват западните леви идеи, живуркайки в щастливо неведение за жестоката конфронтрация вътре в самото ляво последните 150 години.
Преди няколко дни Кузман Илиев направи кратък обзор на темата, отваряйки тази наистина непозната страница: „Неомарксизмът е следствие от схизмата между болшевиките, вярващи в интернационалния социализъм и завзели властта в Русия през 1917 година, от една страна, и прагматичните реалисти вляво, видяли че социализмът не е разпалил класовото самосъзнание сред масите, логично избрали собствената си нация в Първата световната война пред солидарността между работниците.”
Реално, в лявата идея има няколко големи разкола и няколко различни течения вътре в самата нея – на Маркс, на Прудон, на Бакунин, на Кропоткин, на Малатеста, на Ленин, на Сталин, на Троцки, на Маркузе, на Чомски и т.н. Първата голяма схизма е още по време на Първия Интернационал - конфликтът между Бакунин (анархистите) и Маркс (комунистите). От тогава, че и до днес те са формално разделени. Следващият разкол е около и по време на Първата Световна Война. Първо се обособяват социалдемократите на Бернщайн, които започват да говорят за еволюционен преход в навечерието на самата война. Това води до конфликт, след който следват създаването на Третия интернационал и конфликтът Кауцки – Ленин.
А след Втората световна война се обособяват неомарксистите на Маркузе от Франкфуртската школа, които обявяват свещена война на източното ляво и дори въвеждат така популярното на Запад понятие „Вулгарен марксизъм”, с което описват комунизма на СССР и Източния блок. Маркузе се възприема за марксист, макар че подменя субекта на революцията и твърди, че тя ще бъде организирана не от пролетариата, а от малцинствата: "Буржоазията все още може да бъде победена. Маркс сбърка, че пролетариатът е автентичната революционна класа. Истинската революционна сила на днешния ден са различните малцинства, "гетата", които живеят вън от общия ред. Цялата патология трябва да бъде утвърдена за норма, а цялата норма – за патология. Сливането на политическия и сексуално-моралния бунт е ключово за ефективната опозиция. Тогава най-после ще рухне буржоазното общество." Именно това е днешното западно ляво (либерали, неолиберали, прогресисти), което изповядват и родните либерални елити, макар и да нямат хал хабер за това, и да се бият в гърците, че щом са антикомунисти, значи са десни.
Какво се случва с лявото на Запад последните 70 години? Няколко важни неща. Първо, работническата класа извоюва правата си и вдигна стандарта си на живот (разбира се, благодарение и на съществуването на социалистическия блок, което кара управляващите елити да се съгласят на много отстъпки) и се превърна донякъде в това, което наричаме западна средна класа в момента. Освен това, бившата работническа класа се оказа доста консервативна, бранеща традиоционните ценности, и о, ужас – силно патриотична, разочаровайки неомарксистите, които разбраха, че тя няма да започне износ на революция. Ето защо, новият пролетариат по Маркузе станаха малцинствата – етнически и сексуални. Лично за мен, това е най-уродливата форма на лявото движение в цялата му история.
Прилагам няколко интересни линка от западни медии, които доказват, че съвременните модерни леви са просто инструмент, в рамките на политическите технологии, прилагани от глобалните елити. Иронично или не, изглежда, че съвременните леви са на служба на финансовия капитал. Всички днешни леви обслужват една и съща адженда и са координирани от един идеен център и финансово и политически и идеологически - и умерените "либерали" и левите "либерали" и крайно левите. Всички те са само отделни нюанси от един и същи проект, а в случая, финансовата връзка само потвърждава това. В този смисъл, крайно левите, в случая BLM, въпреки политическите си мимикрии, чрез които се опитват да убедят публиката, че са самостоятелно, автентично и алтернативно движение на съществуващата система, се явяват просто радикално крило за натиск в рамките на тази система, т.е. в рамките на общото прогресистко движение, което пък от своя страна е свързано пряко с глобалистко-прогресисткия мейнстрийм. Прост пример за илюстрация на тази политическа технология - ако да речем, мейнстрийм политически представените либерали бутат някакъв закон по традиционния начин, то в същото време, радикалните леви групи осъществяват уличния натиск и искат още повече.
Реално всички плуват в една лодка, крайно левите просто осигуряват специфичната истерична атмосфера и създават привидност за "обществен" натиск. Подобни примери, за финансовите връзки т.е., че парите, събирани за BLM, всъщност се изливат в общата каца на Act Blue само потвърждават горната картина. И те така - BLM са част от общия прогресистки дискурс не само финансово, но и политически, който се простира чак до Демократическата партия в САЩ. Ето защо, съвсем не е конспирология, че протестите срещу Тръмп в САЩ са си пар ексаланс опит за американска пролет. И точно тук е моментът са си спомним в какво Бакунин обвинява Маркс преди повече от 150 години: че прокарва тайно идеите на финансовия капитал. И като погледнем какво се случва днес, се чудя дали пък нещата не са били ясни за всички, които са били в кухнята на тогавашните политически игри.
21 юни 2020 г. / Фейсбук страницата на И. Зикидис. Подчертаното мое.
Коментари
Публикуване на коментар