Как масоните станаха тайното правителство на Запада

КАК МАСОНИТЕ СТАНАХА ТАЙНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЗАПАДА

Михаил Дюнов

28 април 2021 г.

Точно преди 30 години, на 28 април 1991 г., група хора, събрали се в Москва, решават да върнат времето назад и да възродят масонството в Русия. Смята се, че представители на тази тайна организация и досега управляват страните от Запада. Наистина ли СССР е наричан страната на победоносното масонство и каква роля играят масоните в нашата страна днес?

Въпреки че самите масони смятат, че историята им започва по времето на строежа на Соломоновия храм в Йерусалим, максималната възможна древност на протомасонските организации може да се отнесе към ранното Средновековие. По това време в Европа се появяват строителни армии, които пътуват из целия християнски свят в търсене на клиенти за строеж на храмове и замъци. Този случай е сложен, изисква голямо умение и точни изчисления, поради което всеки артел грижливо пази тайните на занаята. Може би по това време инженерните познания, както често се е случвало по онова време, започват да се преплитат с мистиката.

Но истинският възход на масонството започва през XVII век. По това време средновековните строителни армии са в дълбока криза. Строителството се е превърнало от тайно изкуство в точна наука, а архитектите на кралете, които са били добре образовани, не са имали нужда да бъдат обучавани от наследниците на средновековните майстори.

Самите масони твърдят, че това е довело до превръщането на общностите на строителите на храмове в своеобразни клубове по интереси, които съхраняват тайнствените ритуали от миналото и обединяват мистично настроени "хора от обществото", които се събират, за да размишляват заедно върху устройството на Вселената и проблемите на философията. Те започват да се наричат свободни зидари, като наблягат на свободомислието, царящо в масонските ложи. Дали това е било в действителност - науката не знае, защото древните документи, потвърждаващи връзката на средновековните майстори със свободните зидари XVII век, или не са запазени, или масоните не искат да ги направят публично достояние.

След като се обявяват открито за появата си, първите масонски общества (започват да се наричат "ложи") бързо се превръщат във важен фактор в политиката - първо в Англия, където възникват най-много, а след това и в цяла Европа. Масонството се превръща в модерно хоби. Членството в ложа се превръща в почти задължителен знак, че си модерно мислещ човек, чужд на църковното мракобесие и лоялния консерватизъм. За настъпващата "епоха на Просвещението" това е изключително важно.

Освен това бързо става ясно, че масонството е добър инструмент за кариера. В края на краищата в една ложа може да се срещне както богат и влиятелен лорд, който има достъп до кабинетите на членовете на правителството, така и обикновен търговец или млад човек, търсещ работа в държавната администрация. Високопоставени масони помагат на по-младите си братя, създавайки мрежа, която заплита цялата система на управление. Напълно мафиотска практика. Както и да е, ложите също бяха нещо като мафия и можеха да воюват помежду си като престъпни банди, но без улични войни. Въпреки че дуелите се случваха постоянно.

През ХѴІІІ в. властите на европейските страни, където масонството отдавна е пуснало здрави корени, стигат до извода, че е по-лесно да ръководят това обществено движение, отколкото да го унищожават, и по този начин да се сдобият с мощния инструмент за косвено влияние върху най-активната част от обществото. В доста страни се извършва своеобразно "завземане" на властта, когато кралски принцове и други приближени на трона лица са "избирани" в най-висшите масонски структури, а всъщност се назначават сами.

Оттогава във Великобритания, Франция, Прусия и много други страни масонството се свързва тясно с властта. И днес Обединената велика ложа на Англия се оглавява от херцога на Кент, фелдмаршал Едуард Уиндзор, братовчед на кралица Елизабет II. Във Франция по време на династията на Бурбоните начело на свободните зидари са били представители на Орлеанския дом, най-близкият роднина на кралете, а в Прусия гросмайстори на кутиите са били например и известният военачалник Фридрих Велики, и първият кайзер на Германския райх Вилхелм I Хохенцолерн.

И, разбира се, ролята на братята Стоун в създаването на Съединените щати е необичайно голяма. Преди Войната за независимост в Нова Англия са действали много ложи, които са обединявали почти всички повече или по-малко активни жители на колониалните градове. Начело на организациите са най-богатите и влиятелни колонисти, едри земевладелци и търговци. Струва си да се признае, че именно на събранията на ложите възникват и се формулират основните положения на идеологията на борбата на колониите за независимост, а цялото ръководство на въстаниците, борещи се срещу кралската армия, а след това и срещу правителството на САЩ, е ако не изцяло масонско, то е много близо до него.

Когато първият президент на САЩ Джордж Вашингтон полага клетва, на балкона на Федералната сграда в Ню Йорк присъстват почти изцяло членове на Ложата. Клетвата за встъпване в длъжност е положена от държавния канцлер Робърт Ливингстън (непълноправен ръководител на нюйоркското масонство), а Библията, върху която президентът се заклева, е донесена от кмета на града от ложата "Сейнт Джон", в която кметът е секретар.

Но не всички сили приемат масоните толкова активно. В Испания, твърдо вярваща на Католическата църква, свободните зидари отначало са просто екзекутирани, а след това са толерирани в нелегална позиция. Краткотрайният възход настъпва едва по време на Наполеоновата окупация, когато френските офицери и чиновници пренасят в Испания ложите, в които са членували у дома. Същото важи и за Италия.

Русия, която е православна страна, също се отнася към масонството без никакво одобрение. Донесе ни това модерно хоби същият британец, когато през 1731 г. Великият майстор на Великата ложа на Англия назначи ръководителя на руското масонство. През 1740-1750 г. повечето масони в Русия са чужденци, които са на руска служба. По времето на императрица Елизабет постепенно започват да се появяват руски ложи. Това веднага предизвиква безпокойството на правителството, което нарежда да се установи надзор над масоните. Дълго време масонството не е било насърчавано, но не е било и преследвано. Властите смятат, че това е странно занимание на скучаещи аристократи, които искат да се впуснат в празни разговори за философия, но засега е безопасно.

Ситуацията се променя при Екатерина II. През 70-те години на XIX в. руското просвещение започва да дава първите си плодове. Щом се появил достатъчно голям брой образовани благородници, се оказало, че тези хора са много склонни към свободомислие. Масонството с неговата философия за свободата и отхвърлянето на властта на църквата се оказало точното място. Първо в Санкт Петербург, а след това и в цялата страна започват да се появяват нови ложи, съставени вече от руски свободни зидари. Особено интересен е фактът, че в онези години в Русия съществуват две конкуриращи се масонски традиции: британската, подчинена на Лондон, и шведската харта, "инсталирана" (както казвали братята тогава) от Берлин.

Руското правителство не се уплаши сериозно. Със сигурност в страната се появява цяла мрежа от тайни общества, в които се водят разговори не само за духовно самоусъвършенстване, но и за реформи с различна степен на радикалност. И тази мрежа се контролираше от чужбина.

Разбира се, имало е опит за прехвърляне на руското масонство под контрола на управляващата династия, както това се е случвало в Европа. За тази цел престолонаследникът, великият княз Павел Петрович, дори се присъединява към ложата, като възнамерява да стане върховен покровител (а също и надзорник) на всички ложи в страната. Но това е предотвратено от два фактора: Екатерина II решава, че няма причина да се занимава с "Volteryantsami", и започва да преследва масоните, като в същото време оказва натиск върху сина си, и главата на руското масонство виден гранд Иван Елагин не иска да загуби властта, която прави всички начини се противопоставя на плановете на великия княз. В резултат на това още през втората половина на 80-те години на ХVIII век масонството все повече се занимава с нелегална дейност и се противопоставя остро на правителството. Е, след избухването на революцията във Франция масонството в Русия и е почти напълно задушено от най-строгите полицейски мерки. В края на краищата Екатерина II знаела много добре каква роля в революцията играят френските масони и техните ложи и бързо се превръща в революционен клуб.

Възраждането на масонството започва след похода на руската армия в чужбина, когато много офицери са в чужбина и се запознават добре със съществуващите в Европа порядки. Сред тях е и масонството, членството в което се приема за даденост. Особено за офицери - във Франция по времето на Наполеон е имало много чисто военни ложи. Завръщайки се в Русия, младите благородници започват да създават ложи в родината си. Този път те създават Великата ложа "Астрея" - първата независима руска ложа, която не е подчинена на никакви чуждестранни структури.

Новото масонство скоро става многобройно и влиятелно, като обединява почти всички гвардейци и чиновници от столичните министерства. Това довежда до нови антимасонски мерки: Александър I издава указ за пълна забрана на масонските ложи в Русия. Спазващата закона част от масоните прекратява дейността си, докато радикално настроените хора скоро се преместват в различни тайни общества, от които малко по-късно израстват декабристите.

Освен това до 1905 г., когато императорският манифест дава на поданиците на Руската империя различни свободи, в нашата страна не е имало масонство.

Характерна особеност на ложите от това време е, че всички те са били по един или друг начин революционни и леви. Тя беляза всички опозиционни партии - от умерените кадети до СР и социалдемократите. Много видни масони вземат активно участие в революционните събития от 1917 г., а ръководителят на Временното правителство А. Керенски е член на Великите източни нации на Русия от самото им създаване през 1912 г. Между другото, по това време руското масонство се отдалечава от британската и германската традиция и се стреми да копира френските модели, които не биха могли да се съчетаят по-добре с революционните убеждения на повечето членове на ложата.

Съветският режим преследва масоните, тъй като смята, че е враждебно настроен към всички тайни общества. В същото време, изненадващо, в Съветския съюз, особено през първите десет години, в ръководните органи имаше много хора с минало, тясно свързано с обществата на свободните зидари. Дори съветската символика е свързана с масонството: емблемата на СССР и съветските републики може да се тълкува в контекста на ортодоксалното зидарство. А първият проект на униформата на съветското Министерство на външните работи копира братските одежди чак до парадната престилка и строителните ръкавици. Всичко това, заедно с егалитарната и образователна политика на СССР, позволява на западните борци срещу "световната конспирация" да твърдят, че Съветският съюз е страна на победоносното масонство, тайно управлявано от някаква ложа. Всъщност не разполагаме с никакви доказателства за това, а съветските власти винаги са отричали всякаква връзка с масонството, обвинявайки го в буржоазност.

През ХХ век масонството отново започва да се оттегля в сянка. Това е повлияно от преследването на свободните зидари от нацистите и от отдръпването на голяма част от европейското население от християнството, а оттам и от загубата на интерес към почти религиозната философия, залегнала в основата на масонството. В края на века се смята, че масонството е в упадък и отдавна е загубило предишното си влияние.

Не навсякъде обаче случаят е такъв. Например в Италия ложата "P2" е толкова влиятелна след Втората световна война, че се превръща в истинско правителство в сянка. Сред членовете и зависимите от ложата са много депутати, политици, бизнесмени, държавни служители и военни. На събранията на ложата се вземат решения, които след това послушно се одобряват от управляващите. Носят се слухове, че ложата дори подготвя военен преврат, но в крайна сметка се оказва, че недоброжелатели "изнасят" информация в пресата и тайното правителство е смазано от правоохранителните органи. При опита за внасяне на делото в съда обаче се оказва, че всички ключови свидетели са починали по един или друг начин. Но това е в Италия.

През последните десетилетия интересът към тайните общества, които оказват влияние върху властта на Запад, сериозно нарасна. Причината вероятно е кризата на системата на представителната демокрация, когато средният гражданин има все по-малко възможности да влияе върху решенията на властите, които в същото време прилагат политики, явно неодобрявани от мнозинството (позитивна дискриминация, защита на малцинствата за сметка на мнозинството, "култура на изключението" и т.н.). Тези политики се налагат на обществото по начин, който изобщо не е демократичен по своята същност - и всъщност е в пряко противоречие със самия принцип на демокрацията, според който решенията се вземат от мнозинството. Реакцията е очевидна - това означава, че сме управлявани от някакви тайни структури, които осъществяват своята философия и своето виждане за световния ред. Можем да бъдем сигурни, че колкото повече се задълбочава съвременната политика на диктат на малцинствата на Запад, толкова повече ще нараства интересът към тайните общества.

Междувременно се стига до възраждането на масонството в СССР. В края на 80-те години на ХХ век философът Георги Дергачев се обръща към своите познати във Франция с молба да разрешат създаването на ложа в Русия по френски обред. Още през 1990 г. Дергачев получава най-високия ранг на майстор, а през следващата година става основател и ръководител на ложата "Северна звезда", подчинена на Великия Ориент на Франция. За много кратко време в Русия се появиха още няколко ложи, които обявиха началото на своята дейност публично и с голяма помпозност.

Оказва се обаче, че следващата вълна на масонството в Русия няма и следа от предишната - сред тях няма държавници или богати бизнесмени, а повечето свободни зидари са представители на съветската интелигенция, които търсят своето място в бурните събития през 90-те години на ХХ век. В резултат на това до края на десетилетието повечето ложи или са закрити, или водят доста мизерно съществуване, без дори да се замислят за влияние, подобно на италианските им колеги. "Днес масонството не играе никаква забележима роля в интелектуалния живот на Русия" - с тъга заявяват самите свободни зидари.

Ситуацията се променя, когато през 2000 г. известният политически стратег Андрей Богданов се присъединява към масонството. Оттогава насам масонството в Русия придобива някакъв карнавален характер, тъй като неговият велик майстор постоянно се занимава с различни политически предпочитания: номиниран е за поста президент на Русия, опитва се да стане кмет на Сочи или се втурва от либералната "Дясна кауза" към левицата на Комунистическата партия на социалната справедливост.

Като основоположник на новото руско масонство Дергачев прави много интересна еволюция. Остава в редиците на свободните масони (където той и Богданов са посочени като съоснователи), той е един от ръководителите на Славянско-гръцко-латинската академия в Москва, където студентите получават богословско образование, а ректор на това учебно заведение е Сергий (Храмешин), обитател на Волоцкия ставропигиален манастир "Свети Йосиф" и декан на неговото подворие в Москва. Това е странна, поразителна картина, която кара всеки наблюдател да се замисли.

https://vz-ru.turbopages.org/vz.ru/s/society/2021/4/28/1096560.html