Размисли на християнина за Ангела-пазител за всеки ден от месеца

Размисли на един християнин за Ангела пазител за всеки ден от месеца

за всеки ден от месеца (от изданието от 1890 г.)

Предговор

Тези размисли са написани само за всеки ден от месеца, но набожният читател може да ги повтаря в същите дни на всеки месец, през цялата година и дори през целия си живот. Повтаряйки ги с внимание, той несъмнено ще събуди нови мисли в съзнанието си, които с всяко следващо четене все повече и повече ще утвърждават в сърцето му благоговейно чувство към Ангела пазител. Единствената цел, с която се издава този труд, е да се развие това свято чувство в благочестивите сърца.

Въведение

Пътешественикът, който се скита из далечни места, с радост среща своя приятел, който е дошъл при него, за да му бъде водач. В поклонничеството на земния ни живот, чийто предел е вечността, за водач ни е даден верен приятел: Небето го е изпратило, за да ни води по трудния път, по който ни заобикаля мрак. Ако сме готови да го последваме, той ще ни отведе безопасно, под своя плащ, до нашата родина. Знаем, че нашият небесен Отец е заповядал на ангелите си да ни пазят във всички наши пътища и да ни предпазват от всяко зло.

Въпреки че не можем да ги видим с телесни очи, можем да ги видим с очите на вярата. Толкова ли сме поробени от сетивата, че не желаем да вярваме на нищо друго освен на това, което ни се представя под грубия облик на вещество? Или пък сърцето ни е толкова завладяно от суетата на света, че не обича нищо друго освен богатството и удоволствията? Бог ни е изпратил ангели като спътници и водачи на живота. Но тази тема, толкова важна и засягаща всички, занимава мислите на много малко християни в наши дни; затова нека се опитаме да съживим вярата на нашите ближни, като обясним учението на Свещеното Писание и Преданието за ангелите. Възможно е това изследване да бъде извор на жива вода за моите братя, с която те ще освежат душите си.

Това, че има други разумни същества, освен нас и над нас, е истина, за която ни свидетелства най-древната и универсална вяра на народите. Тази истина е била изопачена от злоупотребите и невежеството на народите, които са се покланяли на идоли, но тя е била запазена в цялата си чистота от Божия народ. Всички наши свещени книги, от Битие до Апокалипсиса, ни представят ангелите като активни, изпълняващи в този свят заповедите на Всевишния и закрилящи благочестивите със своята защита. Херувимът стои с огнен меч в ръка пред портата на земния рай, за да забрани влизането в него на човек, който нарушава Божията заповед. Патриарсите са били почетени с посещението на ангели. Веднъж Авраам почерпил тези божествени пратеници. Един от ангелите държи ръката му, когато иска да принесе в жертва сина си Исаак. Агар в пустинята също е утешена от ангел. Яков вижда много ангели, които се изкачват и слизат по стъпалата на тайнствената стълба, а на върха ѝ седи Господ (Бит. 28:12,13). Ангелът е придружавал израилтяните в пустинята и ги е довел до Обетованата земя. По вдъхновение на тези небесни пратеници Йефтай, Гедеон и други съдии на Израил научават заповедите на Господа; Давид ги свиква да пеят свещените си песни. Исая вижда небето отворено, Господ седи на престола Си и множество ангели Му пеят вечна песен. Ангел Рафаил придружава младия Товия по време на пътуването му до родината и го връща при стария му баща, който вече е сляп. Когато евреите били хвърлени във вавилонския плен, трима еврейски младежи били хвърлени в огнената пещ, но Ангелът, който ги предпазил от пламъците, бил сред тях. Пророк Даниил е спасен от челюстите на лъва от един ангел. Гавраил, който е получил заповедта да възвести Спасителя на света, съобщава на пророка за предстоящото Му идване. Той слиза в храма, където Захария дава обет, и предсказва раждането на син, който ще бъде предшественик на Месията. Гавраил е изпратен в Назарет, за да възвести на Девата, че тя ще стане майка на Божия Син. Скоро след това един ангел съобщи на пастирите във Витлеем за раждането на Вечното дете и ангелите запяха: Слава във висините Богу, и на земята мир, човеколюбие (Лука 2:14). Самият Спасител, когото възвестяват ангелите, дава на хората представата за ангелите. Той ни разказва за братската любов, която ги кара да се радват на нашето спасение и с която ни пазят във всички наши пътища. Ангелите възвестили на светите съпруги за възкресението на Господа, а след възнесението Му на небето ангелите се явили на учениците Му и им казали, че след като се е възнесъл на небето, един ден ще дойде да съди живите и мъртвите. Необходимо ли е да разказваме как апостол Петър е бил избавен от ангел от тъмницата и от ръцете на Ирод? Да разкажа ли какво е видял свети Йоан Богослов и какво е написал за силата и мощта на ангелите, които управляват земните царства? Трябва да спра, за да не престъпя границите, които съм си поставил. Затова няма да говоря повече за явяването на ангели на апостолите, на мъчениците и на много праведници. Но възможни ли са тези явления? - Невярващите ще кажат. Може ли един ангел, духовно същество, да приеме видимия образ на човек, да се яви пред нашите сетива, да говори и действа пред нас? Кой тогава може да докаже невъзможността? Кой е в състояние да изследва бездната на Божията мъдрост, да определи безкрайните поколения на творенията на Всемогъщия, да обхване с ума си необятната стълбица на тези творения, да има правото да се съмнява в съществуването на съществата, за които проповядва Божието слово?

Вярата ни в светите ангели, основана на събитията, за които свидетелства Светото писание, се потвърждава и от ученията на мъдреците. Всички знаем мнението по този въпрос на Сократ, на неговия известен ученик Платон и на много мъдреци от Гърция и Рим. Но истинските мъдреци според нас са учителите на Църквата. Какво чудесно учение за ангелите са ни оставили свети Дионисий Ареопагит, свети Григорий Назиански, свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст, блаженият Августин и много други духовни писатели, почитани от Църквата! Това автентично свидетелство на отците и учителите на Църквата е единодушно потвърдено от Съборите, а Църквата винаги ни напомня за тясното единение на ангелите с хората. И в Стария, и в Новия завет непрекъснато се говори за ангелите. От това ясно се вижда участието на ангелите в изпълнението на Божията воля и каква е тяхната служба по отношение на хората. Но това ще бъде допълнително изяснено в следващото изложение.

Любовта, присъща на Бога, Го е подтикнала да даде Своето съществуване на разумни същества, които са способни да Го познават и обичат и да участват в Неговото блаженство. Първите плодове на тази любов са ангелите.

Бог ги е надарил с богати дарове и ги е заселил в небесните обители. Въпреки че са богати на съвършенство, те като създания не могат да бъдат направени съвършени. Само Бог, Създателят на всички неща, е всемогъщ.

Заблудени от величието на своето ограничено съвършенство, някои от ангелите се отдават на самохвалство и гордост. Гордостта - казва Писанието - е причина за падението на много ангели. (Тим.3:2,6. Сир.10:15). Деница е първият, който се възгордява срещу своя Създател, и много други ангели го последват и изоставят Бога. Но да изоставиш Бога означава да се лишиш от живота и да се предадеш на смъртта. Ангелите са първите, които изоставят Господа, а Господ на правосъдието също ги изоставя и ги оставя сами на себе си. Какъв е резултатът? Верните ангели, укрепени от благодатта и тържествуващи в смирението, се отделиха от тях и ги отхвърлиха с ужас; бунтовниците се превърнаха от ангели на светлината в ангели на мрака. Онези, които преди се бяха облекли в блясък и слава, станаха обект на отвращение и ужас за цялото небе и дори за самите себе си; а онези, които пееха на Всевишния, започнаха да произнасят с устата си хули и проклятия. Подтиквани от напора на дъжда на Божия съд и измъчвани от собствената си ярост, те се спускат като звезди, откъснати от небесната твърд, и се сгромолясват в безбрежността на вселената.

Ангелите, които бяха останали верни на Бога, бяха станали напълно блажени. Те са озарени от блясъка на божествената слава и светлината на Светая Светих ги обгръща като океан от много води. Завладени и възхитени от съзерцанието на богатството на вечната красота, те се губят в безмерната любов и екстаза на своето щастие; те възхваляват и величаят Всемогъщия Бог, който изпълва сърцата им с потоци от наслада. Без да им налага задължението да напуснат блаженото небесно жилище, Господ споделя с тях управлението на света. Той ги използва като Свои верни служители в работата на Провидението. Той ги изпраща в света, за да обявят на човечеството Неговите заповеди да изпълнява волята Му. Поради тази причина ги наричаме ангели, т.е. пратеници. Бог ги поставя на най-високото ниво сред Своите създания, за да бъдат живи примери за Неговото съвършенство, достойни представители на Неговото величие. Божията щедрост е надарила тези небесни духове с природни дарби; техният интелект и познание нямат други граници освен тези, които са определени за сътворените духове в безкрайните дълбини на Божията мъдрост. Ангелите са надарени с извънредно голяма сила и мощ, благодарение на които по волята на Бога могат да действат върху телата и света на материята. Тук могат да се поставят много въпроси, но умът ни скоро намира своите граници. Какво можем да разберем ние, бедните същества, потънали в мрачен мрак? И за най-мъдрите е загадка една песъчинка, а ние самите, с всичките си суетни науки, знаем още по-малко.

Броят на падналите ангели е много голям, но според апостол Павел и възлюбения ученик на Христос няма брой на благословените ангели (Еф.6:12; Откр.12:4). Пророк Даниил видял във видението си, че когато Вечният седял на престола си, хиляди и хиляди му служели и че тъмнините бдели над него (Даниил 7:10). Друг новозаветен ясновидец също вижда около Божия престол и чува гласа на много ангели, които са хиляди и хиляди (Откровение 5:11). Със сигурност тези ясновидци, говорейки по този начин, не са мислили да ги изброяват; те само са искали да ни дадат представа, че умовете им са били изгубени в тази безбройна тълпа от ангели. Пребройте песъчинките в морето или звездите на небето, видими и невидими, но все още няма да изчислите колко са ангелите.

Но в това безбройно множество от ангели най-удивителното е редът, който цари в небесното войнство. Редът е красотата на съвършенството, мъдростта и истината на Бога. Божията мъдрост, която е създала всички неща и е дала възможност на ангелите да съществуват, ги е разделила на девет степени. Писанието споменава: Ангели, Архангели, Сили, Владетели, Начала, Власти, Престоли, Херувими, Серафими (1Кол.1:16; Еф.1:21:1Пет.3:22). Тези ликове са подчинени един на друг и в своята различност са чудесно обединени в съвършена хармония. Светлината се излива от висшите лица към низшите. Сиянието на славата на Христос, Застъпника на всички, тече от избраните към избраните, към цялото войнство на блажените; реката на живота, която извира от недрата на Божеството, подобно на прилива и отлива, изпълва невярващите. Каква възхитителна гледка се разкрива пред ума на вярващия от това удивително разнообразие в най-съвършеното единство и това единство в безбройно множество! Благословен си Ти, Господи, Боже на Силите, който живееш в Твоя дом и виждаш такива чудеса!

Дионисий Ареопагит и други учители на Църквата разделят ангелите на девет души, а тези девет души - на три степени. Към първия ранг принадлежат: Престоли, Херувими и Серафими; на втория - Власти, Владетели и Сили; на третия - Ангели, Архангели и Посветени.

Първите са Серафимите. Това име означава топлината на божествената любов, с която те се разпалват и която предават на другите същества. Те са още по-разпалени от любовта, казва свети Григорий Велики, защото между тях и Бога не стои никакъв ангел, който да ги отделя от Бога; те са непосредствено съединени с Него. Пламъкът на тяхната любов е още по-силен, защото те съзерцават сиянието на Божеството по-отблизо от другите. (Слово за богослужението, 2-ра част от съчиненията на св. отци Ш, 51).

Името на херувимите означава пълнота на знанието, изобилие на мъдростта, според думите на светците: Дионисий Ареопагит, Августин, Йероним и Григорий Велики. Тази група ангели, казва свети Григорий Велики, е наречена Херувими, защото тези благословени духове са озарени от най-обилните лъчи на светлината и съзерцават директно вечния Източник на светлината. Те знаят всичко, доколкото е дадено от Бога да знаят всичко за сътворените същества; те го знаят толкова по-съвършено и пълно, колкото съвършенството на тяхната природа ги приближава към Твореца (Hymn. mysteries, ver. 6, в съчиненията на св. отци IV, 256). Двамата херувими разперват крила над ковчега на Стария завет. Освен знанието и мъдростта си, евреите им приписват и могъща сила.

Онези, в които Бог се явява, казва свети Григорий Велики, за да произнесе присъдата си, се наричат Престоли. Те са толкова възвишени и надарени с благодат, че може да се каже, че Господ живее в тях и чрез тях разкрива Своята върховна справедливост.

След тези духове в благословената обител на небесните войнства царуват Господарите. Тези царе в слава, седнали на огнени тронове, получават заповеди от висшите духове и ги предават на подчинените им духове. Според много от светите отци Силите са онези духове, чрез които Господ извършва Своите чудеса. Той им е дал Своята сила и техните заповеди имат ефекта на всемогъщество.

Владетелите заповядват на враговете на върховното величие на Бога; те заповядват на онези зли духове, които са се заклели да унищожат човека, защото тези непокорни духове не могат да се освободят от зависимостта и властта на своя Създател. Бог ги е подчинил на тези ангели, които обуздават яростта им и слагат окови на естествената им сила.

Думата "ангел" означава пратеник; ангелите са служители, които Царят на царете изпраща със своите заповеди в различни части на вселената. Архангелите са ръководителите на тези божествени пратеници. Като участници в тайните Божии съвети те получават заповеди да възвестяват на хората най-важните тайни; поради тази причина в Назарет при Дева Мария е изпратен не просто ангел, а архангел Гавриил; защото е било необходимо, казва свети Григорий Велики, първият от всички ангели да възвести първите от всички тайни. Тук забелязваме, че името "ангел" се използва в служебен смисъл и е подходящо за небесните духове само когато са изпратени да провъзгласят Божията воля. Ангелите обикновено се представят с две крила, за да покажат скоростта, с която се стремят да изпълняват Божиите заповеди в различните части на вселената.

Цялата вселена е изпълнена с присъствието на Божеството и на безброй духове, Божии служители: тя е храм, който непрекъснато се оглася от хармоничното пеене на небесните певци. Не можем да кажем как разговарят помежду си, но знаем, че разговарят помежду си и се разбират. Те също така разбират езика на душите ни, когато се обръщаме към тях с нашите молитви. В състоянието на несъвършенство, в което се намираме сега, трябва ли да се учудваме, че пред нас се откриват тайнствени дълбини, в които се губи слабият ни ум?

Нека да се присъединим към това още едно важно наблюдение. Всички ангели са подчинени на съвършена йерархия. Ангелът, който е поставен в най-високата степен, е по-съвършен от този, който е в най-ниската; макар че ангелът, който е най-близо до нас и е в последната степен, е толкова поразителен по красота, че не бихме могли да издържим на радостта и удивлението, ако ни се открие. Представяйки си този последен ангел и изкачвайки се мислено от една степен към друга, от съвършенство към по-голямо съвършенство, преминавайки през всички ликове, които превъзхождат другите по святост и изобилно сияние, стигаме най-накрая до Херувимите и Серафимите, които блестят със светлината си на вълни от светлина и хвърлят светлината си върху целия Божи град. Над тези ликове царува Господарката на небето и земята, Божията Майка; над безброй светове седи Господ, нашият Бог, в Своята непоклатима слава. Ето, от тази височина какво представляват всички хора заедно? - Прашинка, която пълзи по земята. И все пак Господ ги обсипва с благодеянията на Своята безмерна любов; Пресветата Божия Майка ги благославя и обича; ангелите ги наричат свои братя; а хората в своята лудост обиждат великия Бог пред множеството от Неговите избраници!

Видяхме катастрофалните последици от греха за падналите ангели. Тези бедни хора не са изгубили природните си дарби, които Творецът им е дал при сътворението. Те са загубили блаженство и святост, но запазили ума много голям и проницателност, въпреки че способността, която остава с тях, служи като тяхното наказание. По тази причина цар Давид, както обяснява свети Августин, ги нарича силни. Самият Спасител, говорейки за Сатаната, главата на падналите духове, го нарича княз на този свят (Йоан 12:31), а апостол Павел, обяснявайки думите на Божествения Учител, нарича Сатаната княз на въздушните сили (Еф. 2:2). Същият апостол прави разлика между тях: главните власти, властта и служителите на мрака на този век (Кол.2:15; Еф.6:12). Оттук можем да заключим, че падналите ангели запазват различията, установени в йерархичния ред на небесното войнство, и са принудени да се подчиняват на Сатана, най-силния и най-злия от тях. Какво е това покорство сред вечния смут, омраза и злоба на духовете, чиито уста постоянно са пълни с хули и проклятия! Божията десница ги е хвърлила в бездната на ада, но от бездната те могат да се разпръснат из цялата вселена, измъчвани от наказания и изпепеляващ огън. Измъчват ги омраза към Бога, желание за отмъщение и отчаяние. Това е историята на битката на доброто и злото, това е битката на Сатана срещу Бога; защото Божията мъдрост позволява на гордостта да се опълчи срещу небето, срещу небесните ангели на човека до онзи ден, в който портите на ада ще бъдат запечатани за цяла вечност. -

Много невярващи се присмиват на вярата в демони, но възможно ли е да се съмняваме в истинността на едно толкова твърдо доказано учение? Съществуването на злите духове, които наричаме демони, се доказва не само от ясното свидетелство на Свещеното писание, но и от единодушното съгласие на всички племена и народи, Същото казва и Тертулиан пред римските сенатори. "Името на демоните не е ново за вас. Вашите философи и поети са доказали, че са ги познавали, тези духове, отхвърлени от Бога, чието всяко намерение е да унищожат човека." Действието на злите духове е много очевидно за онези, които наблюдават с внимание събитията в света. Но откъде идва тази ярост, с която се опитват да ни унищожат? Неспособни да атакуват Бога, те Го атакуват в Неговите създания, особено в човека, създаден по Негов образ и подобие. Какво адско удоволствие намират в това да осквернят този образ и да лишат Твореца от творението, към което Той проявява Своята безкрайна любов! Кой не знае, че злият дух, който не е способен да върши добро, изпитва необяснимо удоволствие да си набавя съучастници в престъпленията си, които да споделят наказанието му? И може ли сатаната да е безразличен, когато ние живеем с надеждата за блаженство, което той е изгубил; когато Господ чрез Своята благодат ни прави равни на ангелите, когато Божият Син е приел човешки образ, за да ни направи наследници на Бога? (Ефес.2:12). Той изпада в ярост, когато си помисли, че верните последователи на Исус Христос, седнали на великолепни престоли, заедно с ангелите ще го съдят в края на века. Тази завист го изгаря по-силно от адския огън и той раздвижва небето и земята, за да ни въвлече в своята примка. Той насочва цялата ярост на гнева си към нас и става опасен за нас най-вече когато ни атакува не с открита сила, а с хитри измами и различни трикове на изобретателния си ум.

Защо да ни напомняте тъжната история на нашите нещастия? Адам и Ева попадат в мрежата на демона и стават негови роби заедно с потомството си. От самото си зачатие ние сме подчинени на неговата власт. Излезли от ръцете на Твореца, ние попадаме в ръцете на неговия враг от подземния свят и на челото ни е положен печатът на отхвърлянето (Еф. 2:3). (Ефес. 2:3) Оттук започват всички скърби на сегашното ни положение - невежеството, покварата на сърцето и превесът на плътта. Кой може да изброи всички наши немощи? Какво горчиво състояние! Във вените ни тече смъртоносна отрова и ние носим смъртта в гърдите си. Първородният грях е заразил цялото ни същество, затъмнил е ума ни и го е направил неспособен да разбира духовните въпроси, опорочил е свободната ни воля, помрачил е Божия образ в нас и ни е причинил страдания, болести и накрая самата смърт. Хората от тази епоха, които мислят малко и мечтаят много за себе си, смятат, че е оправдано да презират учението за първородния грях, приемано като истина през всички епохи. Нека ги оставим на мира; нека се отдадат на своите разсъждения, но ние ще послушаме мъдрия Тертулиан: "Когато Адам, единственият владетел на целия свят, бе покорен от змията-изкормвач, тогава целият свят попадна под неговата власт и закони. Възгордявайки се от този катастрофален успех, той изопачава делата на Божиите ръце и внушава на хората лъжливи представи за звездите, за елементите, за планетите, за животните и ги превръща в идолопоклонници. Той засенчи познанието за истинския Бог по цялата земя и вместо него хората се покланяха на себе си. Поради тази причина Божият Син го нарича княз на този свят, а апостол Павел - бог на този век. Цялата природа е осквернена от него и цялото творение копнее за обновяване на живота (Римляни 8:21, 22). Особено човекът беше дълбоко смирен. Когато човекът станал роб на демона, Божията милост му обещала Изкупител, но той трябвало да остане роб в продължение на много векове, за да разбере жестокостта на своя зъл господар и да научи значението и цената на своето изкупление.

Най-сетне Месията, когото пророците винаги са предсказвали и когото народите са очаквали, е като онзи избавител, който слиза в тъмнината на затвора, за да освободи оттам нещастния затворник. Божията мъдрост скрива тайната на Въплъщението от демоните. Те идват в пустинята, за да изкушават Исус Христос и се отдалечават от Него с трепет, подозирайки, че човекът, когото изкушават, толкова прекрасен, е Божият Син, дошъл в света, за да унищожи демоничната им сила. По Негова заповед те бяха принудени да оставят телата на онези, които бяха обладани от немощи (Лк.8:30). След това се обръщат към юдеите и ги призовават да умъртвят Божия Син. Сатана се премести в сърцето на Юда, ученик на Христос, отстъпник, възпламенил с яростта си книжници и фарисеи, и хората от Ерусалим. Убедени в божествеността на Спасителя, те, въпреки триумфа си, трепереха и трепереха, понякога подтикваха Пилат да Го осъди, а понякога го прогонваха. Най-после Христос на кръста. Земята се разтресе; нощта покри вселената; Христос умря; Неговият божествен Дух слезе до портите на местата, където бяха затворени душите на праведните. Исус Христос развързва връзките им, унищожава силата на демона и триумфира, сияейки с Божественост пред небето, земята и ада.

От деня, в който великата Жертва е донесена и Кръстът на Изкупителя е издигнат на лобното място, властта на подземните сили изчезва и хората се възраждат в истина и святост. Обсебените от тези зли духове хора, чийто брой бил много голям, идвали на тълпи и падали в краката на учениците на Исус Христос, които щом произнасяли името на Христос, демоните веднага се обръщали в бягство (Лк.10:17-20; Мф.10:1; Деян.5:28). Тези чудеса са много разпространени през първите векове на християнството. Езичниците, които стават свидетели на това, се обръщат към християнството. Тертулиан, в спор с управниците на Картаген, ги направи предизвикателство и предложи, че те поръчват да донесе в присъствието си на всеки един, обладан от зъл дух; той им каза, че първият християнин, който ще се срещне, ако той нарежда на демона да напусне, демонът веднага изпълни заповедта си, като покорен роб. Въпреки че в продължение на много векове не е имало толкова много явления на демони, обладани от зли духове, въпреки че Спасителят дойде за това, и нека да унищожи делата на дявола (In.3:8), но първоначалният враг на човечеството все още причинява в продължение на векове, много гонения, ереси, разколи, постоянно притеснява Църквата. Бог ги допуска, за да покаже Своята слава и славата на Своя Христос. С Божието позволение духът на нечестието действал в сърцето на синовете на съпротивата, които със своята вражда и омраза към Бога и вярата, изглежда, искали да бъдат равни на самия демон: имало такива като Арий, Несторий, Евтихий и други като тях. Те се разбунтуваха срещу Христос и Неговата Църква с адска злоба. Те се поставят начело на онези, които водят война срещу Небето. Народите, в своята слепота, повярваха на учението им; Сатана триумфира за известно време; сърцето на праведните бе поразено от скръб; но Господ се яви и с духа на устата Си уби нечестивите и успокои бурята, а Сатана, неговите служители и войската му избягаха в тъмната тъмнина.

Сатана винаги се опитва да ни заблуди с надеждата за чувствени удоволствия и лукс, но срамът, разкаянието и адските мъки са наградите, които той дава на своите последователи. Напротив, Исус Христос призовава при себе си хора, които са решили да победят злото, да се борят с подвизите на добродетелта и да получат за себе си венец на безсмъртието в небето. С Христос победата е сигурна, а наградата му е вечно блаженство. Но въпреки това мнозина все още служат под знамето на Сатана. Те го следват като слепци, без да мислят, и като безмозъчни животни се оставят да бъдат водени от него в бездната, където ще бъдат негова плячка във вечността.

Животът е място за борба. Горко на онзи, който не излезе от нея като победител! Неговата съдба е вечна смърт! Но който запази смелост и се предаде на Божията воля, остава недокоснат от злото. Който е воден от Божията благодат, ще победи и наградата му ще бъде небесното царство. Който се бои от Бога, е по-силен от всички демони! - казва един писател. За да подкрепи Своите верни синове в това поле на непрестанна борба, за да ги води безопасно по този път, изпълнен с безмилостни разрушители, Господ изпраща Своите ангели, верни пазители. Той назначава на всеки от нас по един от тях, Своите небесни воини, които стават наш ангел-хранител, наш защитник. Такова е всеобщото убеждение на християните и нашите свещени книги, словото на Небесния Учител, не оставят никакво съмнение по този въпрос (Матей 18:10; Деяния 12:15). И какво убедително свидетелство ни представят Светите отци, учителите на Църквата, за Ангелите-хранители! От първите векове на християнството до наши дни всички духовни писатели и хора на светия живот единодушно ни проповядват тази утешителна истина. Не само всеки човек има свой Ангел-хранител, но и всяко семейство, всяко благочестиво общество, всеки народ (Дан.10:12; Пс.33:8-90, 10, 11). Нещастни са онези хора, които не искат да виждат нищо между небето и земята, освен това, което телесните им очи могат да докоснат! Напротив, колко щастлив е християнинът в сърдечната простота на своята вяра! В каква хармония са неговите чувства с небесната истина!

Вярата ни казва, че Църквата на земята и Църквата на небето представляват едно благодатно общество, само че тук то е войнствено, а там е увенчано със слава. Ангелите и благословените хора в небето са приятели и братя на хората на земята. Любовта, която съществува в Бога, прониква във всички сърца на Неговите верни синове и ги обединява в една мисъл и едно чувство. Действието на тази любов е по-силно при ангелите, защото те са по-близо до Бога и виждат в Него вечната любов и онази доброта, която желае нашето спасение. Любовта е техният живот и тяхното щастие. Как може да не изпитват братска любов към нас? Те ни обичат толкова, колкото могат да ни обичат, обичат ни заради самите нас, защото виждат в нас даровете на божествената благодат, с които самите те са изпълнени. И наистина, според псалмиста човекът е създание, което е по-малко от ангелите (Пс.8:5, б). Ние трябва да бъдем младото войнство на небесното войнство. Ангелите ни обичат като съавтори на тяхната слава и възхвала на Всевишния. Поради тази причина те вземат толкова живо участие в нашето спасение, което им е толкова скъпо, колкото и собствената им постоянна святост. Те се радват на нашето спасение, според думите на Исус Христос (Матей 18:10). Когато сме по пътя към небето, те правят всичко възможно да ни задържат на него и да ни насърчават да продължим да го следваме с енергия и постоянство. Но ако се отклоним от пътя на нечестието, тяхната любов може само да измисли начини да ни върне обратно при Господ. Синове блудници, нищо не радва Небесния Отец повече от завръщането ни в Неговата прегръдка. Каква трябва да е трогателната грижа на Неговите ангели за изгубените овце? Ангелите виждат безкрайната доброта на Господ към грешните хора. Виждайки какво Той дава на другите, те знаят и оценяват добре това, което те самите получават назаем от Неговата доброта. Те също така се смятат за създания на благодатта, за чудеса на Божията милост. Нима Божията благост не ги е извел от нищото, не ги е озарил със светлина и същевременно не ги е дарил със Своята благодат, като им е придал ангелска природа? Както и ние, те дължат всичко на Божията благодат и милост. Те са наясно с това и, желаейки да благодарят на Господа за Неговата милост, сами правят всичко възможно да я предадат на другите: защото най-добрият начин да благодарим на Бога е да Му подражаваме: бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, Който е на небесата (Мат. 5:48). Подражавайте на този, от когото получавате добри неща, и с удоволствие му благодарете за това, което сте получили. Ето защо ангелите на небето, от страх да не бъдат неблагодарни на своя създател, се опитват да правят добро на Неговите създания. Милосърдието, проявено от тях, увеличава цената на милосърдието, което те сами осигуряват. Каква е целта на акта на милосърдие? Неговата цел е да помага на нуждаещите се, да укрепва слабите, да възкресява мъртвите, т.е. да възкресява онези грешници, които са се покаяли и са се обърнали към покаянието. Но в небето няма нуждаещи се; там всички блага са в изобилие; там няма нито слаби, нито скръбни; там е обиталището на вечното блаженство. Земята е пълна с всякакви страдания; тя е земя на плач и скръб, може да се каже, че е дом на всички бедствия. Вижда се само мизерия, чуват се само викове. Не трябва ли всички затворници да бъдат посещавани, слепите да бъдат напътствани, изгубените да бъдат поучавани, болните да бъдат изцелявани? Каква богата жътва е това за благословените Духове, разпалени от любов! С какво нетърпение и радост те слизат от небето и носят със себе си богатите Божии дарове! Те идват, за да нахранят бедния човек с хляба на благодатта, да му дадат няколко капки от Извора на небесните наслади, да му помогнат да разкъса връзките на греха и да го въведат триумфално в дома на Небесния Отец. Какво удоволствие е за тях да спасяват душите, които Исус Христос е изкупил със Своята кръв и които завинаги ще споделят с тях тяхната слава и тяхното щастие! Тъй като са назначени за наши пратеници от Всевишния Цар, те желаят да бъдат и наши пратеници при Всевишния Цар. Те са ангели на Бога: Той ги изпраща; те са и наши ангели, защото и ние можем да ги изпращаме. Те очакват само нашите молитви и добри дела, за да ги представят на Бога; така ни казва Писанието, така се изпълни словото на Исус Христос: отникъде не гледайте Ангелите Божии да се издигат и спускат (Йоан 1:51). Те излизат навън, за да ни донесат благодат; те се издигат нагоре, за да издигнат нашата благодарност и нашите молитви към Бога. Можем ли да имаме по-силни и по-усърдни застъпници, по-верни и по-лоялни защитници, по-състрадателни и любящи приятели? Кого ще обичаме, ако не обичаме тези добри духове? На кого ще се доверим, ако не ги приемем за свои съветници и защитници? Какво съкровище от свети мисли, утехи и надежди за благодат дава вярата и тези свети истини! Не е ли истинският приятел по-ценен от всички съкровища? Но кой приятел може да се сравни с ангела хранител? Кой би могъл да бъде по-достоен за неговото достойнство, по-нежен в обичта си, по-щедър в милосърдието си, по-приятелски настроен в делата си, по-мъдър в съветите си, по-надежден в обещанията си, по-грижовен в нуждите си?

Всичко това задължава всеки християнин с благоговение да почита своя Ангел-хранител и да му отправя молитви. Необходимо ли е още да се представят доказателства за такова задължение? Той има право на нашата почит, защото е Божи пратеник, защото е свят, защото е наш благодетел. Трябва да принесем тройна жертва на Ангела пазител: жертва на почит, жертва на благоговение и жертва на сърдечно доверие. Дължим му уважение заради присъствието му сред нас, почит заради милосърдната му любов към нас и доверие заради неуморната му опека над нас. Кой не успява да проумее тази истина? Кой не вижда, че да прекараш живота си в присъствието на Ангела и да не му се помолиш или дори да не помислиш за него, е не само неблагодарност на покварено сърце, но и жалко състояние на изгубен човек? Такъв обаче е животът на повечето хора. Трябва ли да сме изненадани от това? Ако Самият Бог не е познат и забравен, ще се сетят ли за Неговите ангели? Но има и благочестиви християни, които разбират своя дълг и ползата от него. Те усърдно отправят молитви към своя Ангел-хранител; всеки ден отправят молбите си към него с чувство на подобаваща почит. Към вас, благочестиви души, се обръщам! Ще прочетете тези размисли в присъствието на вашия Ангел-хранител; не се стремете да бъдете учени или красноречиви. Представете си, че чувате гласа на своя небесен приятел и, влизайки под булото на неговата пълна вяра, му се молите.

1-ви ден от месеца

Докога вярата няма да осветява ума и сърцето ви? Трябва да знаете, че Ангелът пазител е с вас, че той ви е определен от Бога да бъде ваш защитник и водач в живота; но вие не мислите за него, нито пък ще го направите. В Свещеното Писание се казва, че твоят небесен Отец е заповядал на ангелите Си да те пазят във всичките ти пътища (Псалм 90:10, 11). Няма да се усъмниш в тази божествена истина, но си навлязъл малко по-дълбоко в нейното спасително значение; размишлявал си върху нея. Непроницаема завеса ви пречи да я видите с телесни очи. Но това, че е невидима, не означава, че не е с вас; не означава, че трябва да я забравите и да живеете безгрижно, без да мислите за нея.

Когато двама пътници се срещнат неочаквано на пътя, те се поздравяват, а когато започнат разговор, забравят умората си в приятен разговор. Един ангел ви придружава, води ви по пътя на живота към небето, а вие досега не сте му обръщали внимание. Когато сте с баща си или с приятел, вие се радвате, че сте с тях, и сте много щастливи в тяхната компания. От кръщелния купел Ангелът пазител е ваш събеседник, но може би все още не сте отправили нито една дума или молитва към него. Какво бихте казали или помислили за човека, който неблагодарно е забравил майка си, която го е родила, която го е отгледала с млякото си, която го е обичала нежно? Какво бихте казали за онзи бедняк, който отвръща поглед, без да иска да види ръцете на своя благодетел, който му дава парче хляб и го спасява от гладна смърт? Но коя майка може да обича детето си толкова силно, колкото вашият Ангел-хранител? Той винаги е до вас, винаги гледа към Бога, моли Го да се смили над вас и Го моли да поправи сърцето ви чрез вдъхновението на Своята благодат. Обмислете. Нима досега вашият ангел не ви е бил чужд? Не е ли време да отворите очите си и да видите верния си водач, когото Бог ви е изпратил? Какъв изобилен извор на чиста радост, на истинска утеха може да ви донесе мисълта, че вашият Ангел е винаги с вас! Това неоценено щастие винаги си го притежавал, само че не си могъл да се възползваш от него, защото не си го познавал; но сега го познаваш: обърни се към него с цялото си сърце, представяй си го непрестанно в ума си, разговаряй с него тайнствено в дълбините на сърцето си, разговаряй така, както обикновено разговаряш с искрен приятел.

Но как мога да си представя този небесен пратеник, безплътния Дух, казвате вие? Вярвай само в това, че той ти е присъщ; вярвай, следвайки Божието слово, и не се увличай от любопитство и празнословие. Ангелът пазител е дух и подобно на вашата душа няма видимо физическо тяло. Когато разговаряте с приятел в тъмната част на денонощието, вие се наслаждавате на приятния му разговор, въпреки че нощната тъмнина ви пречи да видите чертите на лицето му. Временната нощ ви пречи да видите своя ангел, но ще го видите при възкресението, когато настъпи великият ден на вечността. Тялото ти е средата, която те отделя от него; но когато тази преграда бъде разрушена, ще ти се разкрият чертите на твоя небесен приятел. В очакване на часа, когато ще се освободите от връзките на плътта, обърнете се с твърда вяра, обърнете се с ума и сърцето си към своя ангел и кажете: Ангеле мой пазителю, на твоята грижа ме повери благостта на Всевишния; прости ми и ме напътствай, пази ме в пътя на живота, напътствай ме и ме направлявай.

2-ри ден от месеца

Благословен да бъде Господ, Всемилостив и Милостив! О, колко удивително е снизхождението на Бога към човека! Колко чудна е Неговата доброта и любов към него! Той заповяда на ангелите Си да го пазят. Помислете: кой е този, който е дал тази заповед? На кого и за кого го е дал? Това е Господ, Суверенът на ангелите, Създателят на всичко видимо и невидимо, Той е този, който е заповядал на Своите ангели, тези благословени духове, служещи на престола пред Неговото величие, Той е този, който е заповядал да пазят човека във всичките му пътища. А какво е човекът? Той е роб на греха, който накрая трябва да стане храна на червеите. Но Бог, в Своята милост и любов към човека, заповядва на ангелите Си да го пазят и да насочват пътищата му в правия път. Ангелите, изпълнявайки волята на Всемогъщия, така да се каже, вземат човека на ръце и бдят, за да не се препъне кракът му в скалата (Пс.90:10,11). Кой няма да прослави милосърдието Му към нас, виждайки тази доброта на Всевишния? Стремете се да запазите тази милост на Небесния си Отец в сърцето си и винаги помнете спасителното присъствие на вашия Ангел-хранител.

Ще бъдете като моряк в морето, който се лута в търсене на пристанище. Ако сте сами, няма ли да се заблудите? Ако сте сами, няма ли да станете жертва на бурните морета и морските чудовища? Бог ви е изпратил ангел за ваш водач, изпратил ви го е за пилот; с неговото махане вълните ще се успокоят и няма да има от какво да се страхувате, ако го призовете.

Може да се оприличите на войник, който е заобиколен от врагове, които трябва да бъдат победени, ако не искате да загубите живота си. Но не можете сами да преодолеете цяла армия от свирепи врагове. Единствено самотният воин трябва да посрещне сигурно унищожение. Твоите врагове са желанията ти, пороците ти, изкусителите ти са демони и ако не ги победиш, те ще те завлекат в бездната на ада. Това е победа или смърт, и то вечна смърт. Йерусалим е заплашен от безбройна армия от врагове и сигурно е, че ще бъде разрушен, но Господ изпраща своя ангел и той унищожава всички войски на гордия Сенахирим. Вашият Ангел-пазител, който е не по-малко могъщ, ще се застъпи за вас и ще ви избави от враговете ви (Псалм 33:6). Син на небето! Не забравяйте, че пътят ви води към Отечеството, към дома на Отца, където, увенчани със слава, ще се радвате на гледката на Господа заедно с всички Негови избраници. Дава ви се благодатен и силен спътник през целия ви живот на земята. Вие носите тежко бреме; злите ви наклонности са тежко бреме. С това тежко бреме вие постоянно се спъвате по пътя на живота; нуждаете се от стремеж, от усилие. Който не бърза по пътя напред, се връща назад; който се колебае, пада и умира. Вашият небесен приятел обаче ще ви помогне да понесете бремето и ако имате нужда от него, ще ви вземе в ръцете си. Орелът, когато призовава малките си на полет, разперва крилата си и лети над тях; така и твоят ангел ще разперва наметалото си над теб. Във всяка скръб, която те сполетява, той участва в нея и те утешава; във всяко зло те изцелява, във всяка радост те съпътства; във всяко изкушение, което преодолява, ти помага. Със силата Си ще порази всички твои врагове и с удара Си ще ги съкруши. Нека присъствието на ангела бъде радост за сърцето ви. Доверете се на нежната му любов и, поверявайки се на грижите на този неуморим Пазител, го призовавайте:

Ангеле Божий, ангеле небесен, ангеле мой утешителю, яви ми се, открий се на ума и сърцето ми. Колко съм щастлива! Цялото ми същество трепери от радост в Твоето присъствие! За мое нещастие досега не те познавах, но сега те познавам, обичам те, благославям те. Ти си моят водач, ти си моят закрилник; пази ме под крилата си и насочвай пътя ми към небето.

3-ти ден от месеца

Когато Творецът вдъхна в теб диханието на живота и съедини душата ти с тялото ти, Той избра един от Своите ангели и го изпрати да те пази.

Когато се появихте на бял свят, по Божията благодат бяхте кръстени и получихте ново съществуване. Твоят ангел, който присъстваше на това тайнство, се радваше за теб, виждайки, че вечният Първосвещеник, Исус Христос, който те е изкупил с кръвта Си за човека, ще те включи сред Своите избрани и ще те облече в небесните доспехи. Божият Дух е осветил сърцето ви, което е станало Негов чист храм. Колко те обича твоят ангел! Как ви закриля с любяща грижа. Твоята добра майка, изморена от грижите за теб, понякога заспиваше дълбоко и те забравяше за няколко минути; но твоят Ангел никога не отвръщаше очи от теб; той те люлееше в люлката ти и гледаше Божия образ и богатството на Христовата благодат; той те пазеше от хиляди опасности, които те заплашваха, когато донякъде можеше да разбираш езика на майка си. Тя побърза да ти предаде свещените думи на молитвата; твоят Ангел-хранител ги изписа на сърцето ти, повтаряйки и повтаряйки имената на Христос Спасителя и Божията Майка в дълбините на душата ти; ти се радваше на мир и щастие. По това време вие самите сте били ангел и с духовната си красота сте приличали на своя ангел-хранител. В детството ти Той те е подготвил да приемеш Тялото и Кръвта на Господа, вдъхнал ти е чувства на любов към Бога и те е изпълнил с горещи желания в цялата ти душа. Спасителят се е съединил с вас чрез тайнството Причастие и е осветил сърцето ви. Нима Ангелът пазител не ви е довел до тази Тайната вечеря и не е помолил Бога да ви направи съпричастни на нея? Докато Исус Христос почиваше благосклонно в сърцето ви, вашият Ангел-хранител се молеше за вас денонощно. О, колко щастливо е било времето на твоята невинност! Какви приятни спомени оставя след себе си! Защо не продължихте по този начин? Защо го изоставихте? Къде е сега твоята невинност, онова свято състояние на сърцето, което те оприличаваше на небесните създания? Какво стана с дрехата, облечена с кръвта на Исус Христос, която облякохте при кръщението си и с която щяхте да отидете на небето? Станал си нещастен блуден син, наскърбил си небесния си Отец и своя приятел Пазител, избягал си от тях. Обадиха ви се, но вие не пожелахте да се върнете при тях. Ти си луд слепец! Вие се стремяхте към бездната; вашият ангел ви задържаше и не ви позволяваше да я достигнете; накрая той успя да ви избави от зеещите челюсти на ада и ви заведе при Исус, вашия Спасител. Той ви е придружил до святото място на съда, където грешникът се помирява с Бога. Той чу вашето покаяние за греховете ви и се зарадва на вашето поправяне. Той видя благодатта, която се спусна върху теб, и всички Божии избраници се радваха заедно с твоя ангел за твоето спасение. Но колко дълго остана верен на обета си? Скоро престана да слушаш гласа на ангела и отново се върна в беззаконието. Какъв е вашият живот? Това е непрекъсната верига от грешки, път, белязан от разкаяние и нарушени обещания. Но о, безкрайна милост! Господ не е престанал да ви обича; Неговият ангел винаги е бил с вас. Докато вие размишлявате, той се моли за вас, молейки Бога да ви изпълни с благодатта Си. Колкото и много да са греховете ви, уповавайте се на Бога, на Неговата милост и се обърнете към вашия Ангел-хранител в тази молитва:

Ангеле Божий, прости ми неблагодарността, която те наскърби с глупавите ми дела. Колко е сладко да проливаш сълзи в твое присъствие, припомняйки си твоите благодеяния с благодарно сърце! Ти ми направи безброй милости; прояви към мен недостойно цялата нежност, цялата грижа, присъща на най-нежното майчино сърце; а аз нещастно не само не мислех да ти благодаря, но и все още оскърбявах светостта на очите ти с делата си. Когато си ми говорил чрез съвестта ми, не съм се вслушвал в гласа Ти; пред очите Ти съм оскърбявал Бога. Благодаря ти, Ангеле Божий, за твоето чудесно търпение, за твоите велики и неизброими милости. Отплатих ти със зло за добро, но сега искам да те благославям и обичам завинаги!

4-тият ден от месеца

Трябва да избирате между ангела на Небето и ангела на подземния свят; между този, който желае да ви направи партньор във вечното блаженство, и този, който иска да ви види във вечните пламъци на подземния свят. И двамата се стремят един пред друг да завладеят сърцето ви, но вие сте свободни да го дадете на единия или на другия. Не можеш да си представиш цялата порочност на духа на подземния свят. Развълнуван от непреодолима омраза и яростна ярост на силите си, той проклина Бога! Но като не може да обърне ударите си към него, той се обръща към вас, в които вижда своя образ и подобие. Завистта го изгаря по-силно от адския огън. Каква наслада за неговото зло сърце е да оскверни душата ти, да те лиши от Христовата благодат, да прогони Бога от сърцето ти и да прегради пътя ти към рая. Макар да идва при теб разгневен и с голям гняв, той умело крие злобата си. Той се представя за светъл ангел и ти говори с езика на приятел: хвали, ласкае, радва; няма нито един трик, който да не използва. Тази коварна змия се промъква в гърдите ти, приспива те и те тормози със смъртоносното си жило: ту се опитва да угаси спасителната светлина на вярата в сърцето ти, ту те уморява с безгрижие и скука, ту възбужда в душата ти диви страсти, ту привлича чувствата ти към срамни похоти. Той не ви оставя на мира нито за миг. Колкото по-упорито го преследвате, толкова по-яростно ви атакува той. Той, според думите на апостола, като ревящ лъв обикаля, търсейки кого да погълне (1Пет.5:8). И това не може да бъде иначе. С горчивина и ярост той се обръща срещу Бога, но чувствайки се слаб и виждайки, че всичките му усилия са напразни, насочва гнева си към теб, защото знае твоята слабост и непостоянство. Още по-малко опасно би било, ако той ви нападне с открита сила. Хитростта му е много по-опасна от силата му. Както въздушната зараза, която изпълва атмосферата и е незабележима за сетивата ви, излива смъртоносната си отрова в дъха ви, така и злият дух, действайки с тънка и невидима хитрост, покварява чистотата на душата ви. Не забелязвате действието му върху сърцето си, защото то не противодейства, а се отдава на стремежа на вашите наклонности. Той ви подканва, стремително ви увлича в посоката, в която ви водят вашите наклонности. Той постоянно разпалва желанията ви, за да може постепенно да ги разпали и да ги превърне в необуздани страсти. Той е приспособим към всички умове и темпераменти.

Заченати и родени в грехове, ние принадлежим, в началото на нашето съществуване, силата на подземния свят дух, който ни притежава, успява да разпространи тайната отрова на злото си в цялото ни същество. Тайнството Кръщение е измило греха ни и ни е дало ново, благодатно съществуване, но семето на смъртта остава в нас. Ако понякога се осмеляваме да предприемем нещо добро, смелостта ни отслабва и начинанието остава неосъществено. Ако една благочестива мисъл ни подтикне към добро дело, злата воля веднага ни отхвърля от него и често го изтрива от паметта. Родени, за да познаем истината, ние тънем в невежество; родени, за да обичаме Бога, ние занимаваме сърцето си с най-низши чувства. А върхът на нашето нещастие е, че не искаме да познаваме своите немощи. Намирайки се в непрекъсната мъчителна борба със смъртта, ние се смятаме за здрави и доброволно се предаваме на врага на душите си. Колко сме нещастни! Божият ангел ни носи благодат, която дава живот на душата, но ние предпочитаме смъртния грях, предложен ни от ангела на Сатана - толкова голяма е силата на чувствеността! Толкова разрушителна е слепотата, в която ни поставя духът на нечестието. Не забравяйте, че един от двамата ангели, когото сте избрали за свой водач през живота си, ще ви отведе в своето жилище и когато смъртта сложи край на дните ви, и като помните това, молете се на Ангела пазител:

Приеми сълзливата ми молитва, свети Ангеле-хранителю, мой верен покровител! Страхът е проникнал в костите ми, скръбта е смазала цялата ми душа. Защо те изоставих безумно? Защо не се обърнах към Теб в изкушението? Станах роб на демона, ужасно същество, отхвърлено от Бога. Предадох му душата си заради суетата, заради удоволствието на момента. Заради него предадох своя Бог. Уви! Нищо не може да се сравни с моето нещастие! Моли се за мен, свети ангеле, помоли милостивия Бог да ми прости беззаконията.

5-ти ден от месеца

Слушай, приятелю мой, думите на Божията мъдрост - така Ангелът подканя човека; приеми наставленията, които искам да ти дам. Както мъдрият син радва баща си, така и човекът, който живее свято, радва своя ангел. Но този, който се поддава на пороците си, прави Сатаната и неговите слуги много щастливи. Вие не знаете какво зло се крие в греховете. Не ги съдете по вдъхновението на ума си, а се допитвайте до вечната Истина.

Той беше един от най-добрите от всички най-ярки духове, най-обичаното творение на Бога. Той е съгрешил и неговият Господ го е осъдил и е хвърлил него и всичките му слуги в бездната на ада. Какво падане! Каква промяна! Пред очите на Бога - вечна слава и блаженство, а сега - ад, ярост и отчаяние! Това е плод единствено на греха. Но вие сте потънали в бездната на греха и пиете от беззаконието като вода. Демонът идва, ласкае вашите страсти - и вие напълно се подчинява на волята му, и ако понякога и да му се противопоставят, тя скоро се превръща отново в роб на нея, сякаш уморен борба и съпротива onoy; междувременно, победата е много лесно за вас. Вашият враг е силен само защото вие сте слаби духом; той ви улавя в мрежата си само защото сте невнимателни, той триумфира над вас само защото не смеете да го победите. И не съм ли бил винаги готов да те защитя, да се бия с теб, да те спася, ако се обърнеш и прибегнеш до мен? Изоставил си небесния си Отец, сине на Адам, и си се предал на мъчителя на човешката раса. Вие подражавате на своя прародител. Престъплението му беше толкова голямо, че всички небесни ангели не можеха със своите заслуги да изкупят греха му и да удовлетворят Божията справедливост. Тогава ще познаем безкрайната любов, която Господ изпитва към вас. Божият Син пожела да бъде твоята изкупителна Жертва, стана човек, прие образа на слуга, понесе греховете ти, очисти ги чрез страданията си и самата си смърт на кръста; кръвта му потече върху душата ти, цялото ти същество стана божествено: ти тайнствено се съедини с Исус Христос. Но какво е то? Сега Го оскърбяваш, предаваш на Сатаната душата си, която Той е изкупил на толкова скъпа цена. Бог умря на кръста, за да ви даде живот, а вие приемате смъртоносния плод, който ви превръща в бездушен труп. Няма ли да скърбите за беззаконията си? Съдбата ви е решена: ще живеете или ще умрете завинаги. Можете ли да бъдете спокойни дори за миг, когато съвестта ви разкрие грешките ви? Ако съвестта ви е чиста, внимавайте, вие сте на ръба на пропастта. Но се уповавайте на Божията помощ и на закрилата на вашия ангел. Елате под моя покрив - призовава ангелът - и не се страхувайте от хитростите на дявола. Бъдете винаги с Мен, и Аз ще бъда винаги с вас, и ще ви избавя от всяко зло.

Чувам гласа на съвестта си в душата си, свети Ангеле пазителю, и като човек, който е изгубен и изоставен от всички, се обръщам към теб, бъди мой спасител. Като обезоръжен и покрит с рани воин, въвлечен в плен от свиреп победител, обръщам се към теб, небесни застъпниче, приеми ме под своя покрив.

Като нещастен човек, който е попаднал в ръцете на разбойници и е заплашен от смърт, се обръщам към теб, небесни Помощнико, бъди мой закрилник.

Като мореплавател, потънал в корабокрушение и погълнат от вълните, призовавам те, носителко на небесната сила, спаси ме.

Както пътник, който върви в тъмнината на нощта и изведнъж вижда пред себе си отваряща се бездна, от която протегната ръка го сграбчва и го изтегля, така и аз те призовавам, небесни пазителю на моя живот, спаси ме. Като дете, което си почива в сладък сън, а в съня си е изтръгнато от ръцете на баща и майка и се събужда в мрачен затвор, аз се обръщам към теб, Небесна покривло на моята немощ, бъди мой избавител!

Като беден сирак, изоставен без закрила сред свирепи злодеи, аз се обръщам към теб, Ангеле пазителю, открий милостта си към мен, запази в мен плода на изкуплението на Исус Христос. Поставям се под вашата закрила. Ти си моята надежда, моето убежище, моето спасение.

6-ти ден от месеца

Покаянието е дъската след корабокрушението. То е котва за живота на християнина; първата стъпка по пътя към небето. Истинското покаяние е дар от Божията милост. Но за да го получиш, не е достатъчно да претеглиш и да обмислиш тежестта на греха; трябва да си спомниш всички престъпления, които си извършил. Единствено грехът е причината за падението на Деница, а Адам и Ева вкусиха веднъж забранения плод от дървото за познаване на злото; но ти, напротив, хиляди пъти си се отклонявал към всички онези дървета, до които ти беше забранено да се докосваш. Прегледай в ума си десетте Божии заповеди и правилата на Църквата: има малко заповеди и църковни правила, които не би нарушил, малко грехове, които не би извършил. Спомнете си колко много благодати сте получили от Божията милост и как сте ги използвали. В деня на съда от вас ще се изисква да дадете отчет.

За да не бъдете осъдени в онзи страшен ден, прегледайте живота си. Как прекарахте детството си, детството и младостта си? Как сте използвали всеки ден от живота си? Как използвахте физическата си сила и умствените си способности? Бог ви е дал всичко, което трябва да правите за Божия слава. Очите ти бяха насочени към суетни и често опасни неща; ушите ти бяха внимателни към клевети и съблазнителни разговори; езикът ти изричаше думи, които обиждаха ближните ти и бяха оскърбление за Бога. Чувствата ви бяха обогатени с всички удоволствия на виновните. Паметта ви е напомнила за нещо, което не би трябвало да занимава съзнанието ви. Използвали ли сте ума си, за да опознаете Бога, Неговите съвършенства, милосърдието Му към вас, вашите задължения и ролята ви във вечността? Не! Умът ти, този неоценен дар, е бил зает от суетни, земни призраци; сърцето ти, което е трябвало да пламне от любов към Бога, е било завладяно от низки и груби желания. Подобно на твоя ангел, не трябваше ли да нахраниш ума си със светлината на небесната истина, да се издигнеш към Бога с чиста любов и в Неговото лоно да извлечеш за себе си силата на благодатния живот? Защо погребвате душата си в плътските удоволствия на този свят? Ангелът ви представи Божията благодат, придобита с кръвта на вашия Спасител, Неговата безкрайна любов към вас, но вие пренебрегнахте подканите му. Колко пъти сте се съпротивлявали на действието на светите вдъхновения, колко пъти сте възпирали всяко движение на божествените мисли? Вие сте обидили Светия Дух и не сте се вслушали в гласа Му, а само сте следвали злите си наклонности. Вместо да се подчиниш на небесния си Отец, да се предадеш на Неговата свята и праведна воля, ти се похвали с бурната си свобода и стана роб на страстите си, поклонник на света и демоничен човек. Направили сте някои добри дела, но всяка минута от живота ви трябва да бъде белязана от добро дело; всичките ви дни трябва да бъдат посветени на добродетелта. Разглеждайте себе си безпристрастно: самолюбието, гордостта, чувствеността изпълват целия ви живот, засенчват всичките ви дела, дори тези, които смятате за добри. Коя християнска добродетел е здраво вкоренена в сърцето ви? В него не се вижда дори сянка на добродетел. Ако знаеш кой е този, който ти е изпратен от Бога, кой е този, който вика към твоята съвест: с каква бързина, с каква жар би прибягнал до призива на неговата любов! И така, елате и разберете колко добър е Господ; елате при източника на живота, при Исус Христос, отдайте сърцето си на Него, елате, ангелът ще бъде ваш водач и ще станете причастници на вечния живот.

Твоите подтици, Ангеле пазителю, проникват в закоравялото ми сърце и от дълбоките бездни, затрупани от греховете ми, викам към Теб: избави ме и ме заведи при небесния Отец; казвам Му: помилуй ме, Отче милостиви, с голямата Си милост и с многото Си благодеяния ме очисти (Псалм 50:1,2). Моите беззакония се умножиха безброй; но моли се за мен, о, свети Пазителю на моя живот, вдъхни в душата ми живото чувство на Твоята любов и представи на Господа сълзите на моята скръб: Милосърдният няма да презре моята сълзлива жертва и по Своето милосърдие ще ми прости прегрешенията.

7-ми ден от месеца

Блажен е човекът, който прави пътя си пред очите на Господа и под покрова на Неговия ангел. Неговият живот е като бистър поток, който тече през зелена и цъфтяща ливада; той е чист и спокоен като живота на небесните духове. Такъв човек се страхува дори от сянката на порока, за да не обиди своя Ангел-хранител. Кой не би го уважил, ако види пред себе си добродетелен и мъдър човек? Кой син не би се държал почтително в присъствието на баща си? Смееш ли да направиш на ангела това, което не би направил на баща си? Ще се държите благоговейно, знаейки, че във вас е заложен ангел. Колко чудно е величието на небесния Вестител! Той е получил от Твореца изобилни дарове на благодат, украсен е с всички духовни съвършенства, облечен е в сияйна слава, като един от сановниците на Господния престол. Върху него, като върху човек, приближен до престола на Всевишния, се отразява светлината на Божието лице. Неговият глас се слива с гласовете на всички ангели в хармония, когато те възпяват славата на Създателя. Той вижда великия Бог и Неговия Христос. Сияйна светлина го облича в мантия. Цялата слава на този свят, целият блясък на звездите под небето бледнеят пред лицето на небесния ангел. Наистина не виждаш лицето му, но той е не по-малко велик, не по-малко славен, не по-малко достоен за твоето благоговейно преклонение. Но колкото и да е велик или славен сам по себе си, той е още по-велик и славен, защото е избран за пратеник на Бога: защото пратеникът представлява в своето лице лицето на своя владетел: той получава същите почести, каквито трябва да се отдават на неговия владетел. Престъплението, извършено спрямо него, се счита за престъпление, извършено спрямо самия владетел. Пратеникът, от своя страна, се стреми да спечели уважението на своя владетел и да запази неговото достойнство. Той цени честта не по отношение на себе си, а по отношение на Този, когото представлява. Затова почитай Господа, твоя Бог, в лицето на Неговия ангел, Неговия представител, когото Всевишният е изпратил при теб. Онзи, който го е изпратил, ще ти отмъсти за неуважението, което си дръзнал да проявиш към изпратения от Него човек. Почитай ангела си, защото ако го обидиш, той ще стане от твоя пратеник твой обвинител. Пратеникът обикновено е миротворец, но ако мирният му глас не бъде чут, той обявява война и се оттегля. Горко ни, ако обидим този, който ни защитава, ако обидим Божия служител, нашия застъпник пред Господа; горко ни, ако го накараме да се оттегли от нас! Когато изпаднем в нечестие, ние предизвикваме неприязън към себе си, защото ставаме врагове на Бога и воюваме срещу небето. Нещастници! Каква лудост ни е обзела! Каква слепота! Какво престъпление!

В света има такива същества, които се стремят да ухапят ръката, която ги храни и им оказва услуги. Само споменът за тях предизвиква възмущение. Нека да се замислим и да признаем, не принадлежим ли и ние към тяхното число? Помислете за себе си: Ангелът пазител присъства във вас, предлага ви с най-нежна любов даровете на Божията благодат, следва ви навсякъде, винаги ви прави добро, помага ви в делата и дори в съня ви защитава, в опасни моменти ви спасява, в скръб и печал ви утешава, в съмнения и душевни колебания ви просветлява: всичко това прави за вас Ангел, изпратен от Небесния цар, а вие го обиждате и ставате недостоен за неговата компания. С кого да сравня такъв човек? Той е като луд, който в лудостта си проклина лекаря, който се опитва да го излекува и да го направи отново здрав.

Управлявайте пътуването си внимателно, казва един духовен писател, като не забравяте, че вашият ангел е с вас. Бягайте от всичко, което го огорчава; правете всичко, което му харесва; бъдете умерени, целомъдрени и се молете с горещо сърце и със сълзи:

Не ме оставяй, о, Ангеле пазител, не си спомняй за заблудите на младостта ми и за предишните ми грехове. На Тебе уповавам надеждата си; Ти си моята сила, моето прибежище. Пази ме от мрежата на грешника и от хитростта на злия дух. Ти си мой защитник от първия миг на моето дишане. Погълни враговете, които ме заобикалят; просвети ума ми, който се лута в тъмнина; обърни святото Си лице към мен и аз ще пролея сълзи и молба пред Теб. Протегни гласа си към мен, свети ангеле мой, готов съм да те послушам; заповядай, и ще изпълня заповедта ти; покажи ми пътя, и ще те последвам.

8-ми ден от месеца

Врагът ви изкушава, светът ви примамва с изкушенията си, страстите ви не ви дават покой. Ако не постъпиш така, както слаб воин предава дълга си, ако твърдо решиш да не се предадеш и да водиш битка, жертвайки живота си, бъди сигурен, че всички сили на ада няма да надделеят над теб. Поставете се под закрилата на своя ангел и ще преодолеете всичко. Силата, дадена му от Бога, е такава, че всичко му се подчинява, всичко му се подчинява. Когато Бог определя целта, Той определя и средствата за нейното постигане. Когато Бог изпрати ангел да ви пази и закриля, той му даде и силата да победи всичките ви врагове.

Царят, когато изпраща войник в битка, го облича с войнишки доспехи, връчва му остър меч и войникът се хвърля срещу враговете; така и ангелът Господен, облечен в небесните доспехи на всички оръжия, с пламтящ меч в ръцете си, идва при теб и простира над теб защитния си покров. Дори и целият свят да се надигне срещу теб, защо да се страхуваш? Нима сте забравили тържественото преминаване на израилтяните между вълните на Червено море, победите им над враговете, влизането им в Обетованата земя? Ангелът Господен ги поведе.

Вашият ангел е не по-малко могъщ на небето и се застъпва за вас пред Божията милост. Той ви предпазва от опасности и неприятности и в същото време стои пред Господа и се моли за вашите нужди. Небесният Отец никога няма да отхвърли ангел, който Го моли.

Това е вашият застъпник, който е могъщ със собствените си добродетели, могъщ със силата, дадена му от Бога, могъщ с молитвите, които отправя към Всевишния. Стремете се да запазите любовта и покровителството му; под неговия покров можете да почивате спокойно. Хиляди ще паднат от дясната му страна и хиляди откъм страната му, но стрелите на смъртта няма да се приближат до теб, защото Ангелът пазител те е покрил с щита си. Изоставен, изоставен от всички. Не се страхувай от гоненията на хората; сираче, изоставено и забравено в бедност, не се обезсърчавай в скръбта си; плаха девойко, посветила се на Христос, наслаждавай се на мира на невинната душа: Божият ангел те пази под крилото си. Предайте чистите си сърца на Бога; нека живата вяра проникне и изпълни душите ви с радост; обърнете се към Ангела пазител и кажете:

О, Свети Ангеле, мой благодетел и закрилник, призовавам твоята милост; пази ме под твоята свята закрила през всички дни на живота ми и в самия час на смъртта ми. Поверявам Ти душата и тялото си, надеждите и утехите си, скърбите и мъките си, живота си и края на живота си; нека Твоят ум и Твоята воля бъдат закон за мислите и делата ми, за да изпълнявам волята на моя Господ Исус Христос, Който царува с Отца и Светия Дух во веки веков.

9-ти ден от месеца

Този, който се надява на Ангела пазител, е по-мъдър от онзи, който се надява на князе и човешки синове. Който с вяра казва на своя ангел: Ти си моят защитник, той не се страхува от никаква заплаха от страна на хората. Спомнете си историята на пленените еврейски младежи: Анания, Азария и Мисаил, служители на истинския Бог. Навуходоносор заповяда да се излее от злато статуя с огромна големина и заповяда при звука на музическите органи всички придворни, владетели и народ да паднат на колене пред тази статуя и да ѝ се поклонят. Нечестивите вавилонци изпълниха заповедта на царя, но Анания, Мисаил и Азария не се съобразиха с нея. Обвинени пред царя, те са осъдени да бъдат изгорени в огнена пещ. Хванати от царските стражи и вързани за ръцете и краката, юдейските младежи бяха хвърлени в пещта, която беше така нажежена, че самите онези, които ги бяха хвърлили в нея, паднаха мъртви от големите пламъци. Трима мъченици лежаха вързани сред пламтящия огън, но един ангел Господен ги взе на ръце, развърза връзките им и те се разхождаха свободно в огнените пламъци, като хвалеха и благославяха Бога. Божият ангел, който беше с Анания, Мисаил и Азария, отклони огнените пламъци от тях, подухна прохладен вятър над тях и ги поръси с обилна роса. Огънят не ги е засегнал и не им е причинил вреда. Те прославиха Бога и Го благословиха с едни уста, като казаха: "Благословен си Ти, Господи, Боже на бащите ни, възхвалявано и прославяно е Твоето име и възвеличавано до века. Царят и князете му бяха очевидци на чудото. Той заповядал да избавят от пламъците трима млади мъченици и провъзгласил в цялото си царство победата на истинския Бог над земните и суетни идоли.

Няколко години по-късно пророк Даниил е хвърлен от същите вавилонци в пещера, в която седем гладни лъва са подготвени да го изядат. Но Ангелът-хранител го посетил и направил тези свирепи зверове кротки и смирени. Ангелът храни пророка през цялото време, докато той е в рова на лъвовете.

Опасни и фалшиви приятели са ви заобиколили. Те искат да се покланяте на техните идоли: удоволствие, лукс, богатство. Нечестивите ти другари са като тигри, жадни за кръвта ти, готови да те погълнат. Те са ви обградили с огън, който гори с пламъците на ада. И какви страшни пламъци горят в собствените ти гърди! Похотта, гордостта, завистта и много други страсти изгарят сърцето ви. Кой ще потуши този пожар? Кой ще ви понесе прохладен вятър? Кой ще изсипе росата? И какво означава този вятър? Какво означава тази роса? Такива са приятните мисли на Бога, вдъхновени от небесния ангел; такива са кръвта и водата, които текат от раните на Исус Христос; такъв е вятърът, който охлажда страстите; такава е росата, която гаси праха на похотта и опложда семето на добродетелите: такава е храната, която насища душата ти. Такива са милостите, които ангелът ти предоставя. Ако познавате този Божи дар и познавате този, който ви го носи, благославяйте Господа за неговата доброта, за безкрайната му милост и се молете на вашия Ангел-пазител: Ангел на милосърдния Бог! Под твоята закрила се избавих от опасността, която ме заплашваше с неминуемо унищожение. Без теб щях да бъда хвърлен в огъня на ада. С твоето застъпничество Господ ме спасява всяка минута. Ти ме спасяваш от мрежите на нечестив враг, както добросърдечен човек освобождава птица от примките, които са й поставени, развързваш мрежата - и душата ми става свободна. С теб съм в мир като дете в майчината си гръд. Милостив покровител, благословен завинаги!

10-тият ден от месеца

Очите на човека неволно се обръщат към слънчевата светлина; магнитът привлича желязото със собствената си сила; така и сърцето на приятеля е привлечено от любовта към приятеля и се придържа към него. Верният приятел е по-ценен от всички съкровища на света. Щастлив е онзи, който е намерил приятел: той винаги може да живее с него душа в душа, да се наслаждава на разговорите му, да стопля сърцето си с любовта му, да се осланя на него в случай на падение и чрез неговата сила да укрепва собствената си сила. Щастлив е онзи, който на смъртния си одър види приятеля си до себе си, притиснат до одъра му. Той тихо затваря очи, придружен от горещите си молитви. Така някога живели, имайки едни и същи мисли и чувства, двама свети мъже - Василий Велики и Григорий от Назианз. Като гледаме тяхното приятелство, бихме си помислили, че в двете им тела живее една душа, защото те живеят един в друг и един за друг.

За теб също не беше добре да бъдеш сам, а имаше нужда от приятел. Сега той ви е даден и този небесен пратеник е близо до вас. Можете ли да намерите по-добър приятел? В кого бихте намерили толкова много ревност, толкова много чиста и пламенна любов? Кой би могъл да понесе вашите недостатъци с по-голяма кротост и по-голямо търпение? Кой ще ви помогне по-лесно да посрещнете нуждите си? Когато поискате съвета и утехата му, в душата ви ще потече най-сладкият мед. Той ще обогати ума ви с чисти, благодатни и небесни мисли и ще насочи сърцето ви към праведност. Истинските приятели дишат, така да се каже, с един дъх. Опитайте се да получите приятелството на своя Ангел-пазител. Тогава сърцето ви ще се изпълни с радостни чувства на блаженство. Ако се приближите до своя Ангел-хранител, ще усетите пламъка на божествената любов и душата ви ще се стопли от него. На земята приятелството е краткотрайно, а човешкото сърце е неустойчиво и сляпо; то се заблуждава от измамни призраци. Ето защо истинското приятелство е толкова рядко срещано. Ти си слаб и беден; потърси своя приятел, който е усърден, силен и богат. Страдате под игото на злите си наклонности; намерете щедър и търпелив приятел, който да ви облекчи и да поправи слабостите ви. Човешкият живот е толкова кратък, а преходът от детството към старостта е толкова бърз, че се нуждаете от приятел, който да ви подкрепя през цялото време, който на смъртния ви одър да ви утешава с приятни разговори, който ще ви посрещне отвъд гроба и ще ви отвори портите на вечността, който ще ви насърчава с напътствията си към Върховния съдия. Кой е този приятел? Не го търси далеч от себе си, нито мисли да спечелиш приятелството му с цената на злато. Наистина, ако му дадеш цялото си съкровище, цялото си богатство, това няма да е достатъчно. Твоят приятел, твоят ангел, изисква от теб да го обичаш, да бъдеш в хармония и съпричастност с него, да му предложиш сърцето си, да се съединиш с него, сякаш в една същност с него. Сигурно неведнъж сте ставали свидетели как двама приятели се притискат със сърцата си един към друг и искат да се слеят в едно същество; по същия начин трябва да обичате своя ангел.

Истинското и твърдо приятелство се основава на уважение. Вашият ангел ви обича, защото вижда във вас божествени качества. Старайте се да откривате все повече и повече небесните качества на вашия Ангел; тогава любовта ви към него ще нараства пропорционално на степента на вашето познание. Ако някой ви попита: "Кой е твоят приятел?", отговорете ми: Моят ангел-хранител е моят приятел! Обичай ближния си, който живее в благочестие, следвайки Исус Христос, не приемай в приятелството си никого освен добродетелни хора, достойни за любовта на твоя Ангел, и се моли горещо на него:

О, кротък и добросърдечен Ангел-хранител! Молете се за мен.

Ти, който гледаш лице в лице Небесния Отец, моли се за мен.

Ти, който вкусваш от Извора на небесните удоволствия, извиращи от лоното на Божеството, моли се за мен.

Ти, който се радваш на вечно блаженство и се покланяш на Пресветата Троица: Отец, Син и Свети Дух, моли се за мен.

Вие, озарени от светлината на Христовата слава, се молете за мен.

Ти, който възпяваш величието на Троицата на Бога и на Неговия Христос, моли се за мен.

Ти, който живееш в безкрайния океан от светлина, любов и слава, се моли за мен.

Ти, който гледаш лице в лице Пресветата Дева Мария, Майката на Исус Христос, моли се за мен.

Вие, които виждате в Божието имение престола и короната, приготвени за мен, молете се за мен.

Ти, с когото някога ще пея вечна песен за слава на Бога, се моли за мен.

Вие, които виждате враговете, които ме обсаждат, молете се за мен.

Ти, който познаваш слепотата на ума ми, непостоянството на сърцето ми и покварата на плътта ми, моли се за мен.

С любовта на пречестната Троица, която ме създаде по твое подобие, те моля да ме спасиш.

С любовта на Исус Христос, който проля кръвта Си, за да ме изкупи, моля те, спаси ме.

С любовта на Непорочната Дева Мария, която придружи Своя божествен Син до лобното място, жертвайки Себе Си за моето спасение, моля Те, чуй молитвата ми и ме спаси; въведи ме в дома на Моя Отец, дарявайки ми небесна слава и вечно блаженство.

11-ти ден от месеца

Мъдростта е низпослана на човека от Бога, нейните пътища са записани във вечните закони. От вечността и от началото на вековете тя живее в лоното на Божеството и като огромна река се излива и осветява небесните духове; храни сърцата на добродетелните хора с неизразима наслада и умножава годините им в благодатния свят.

Ще я откриете, тази скъпоценна мъдрост, в наставленията на вашия Ангел-пазител. Не се оставяйте да бъдете заслепени от блясъка на човешката мъдрост; нека вашият Ангел-хранител бъде ваш водач. Имате ли някакви съмнения да се доверите на неговото ръководство? Неговите подтици са мъдри, верни и святи. Ако разчитате на него, той ще ви покаже пътя на Господа и същевременно ще ви помогне да вървите по този труден и трънлив път. Ти си слаб като дете, което още не знае пътя и не е достатъчно силно, за да направи няколко крачки без помощта на майка си или на сестра си. Няма смисъл да казвате на сляп човек да се изправи и да ходи; когато е толкова слаб, че не може да направи две крачки, без да падне, трябва да го подкрепите. По същия начин се нуждаете от съвет, който да ви просветли; нуждаете се от сила, която да ви подкрепи по трудния път на спасението. Вашият Ангел-хранител ще озари ума ви с лъч божествена светлина и ще запали сърцето ви с искрата на онази любов, с която гори самият той.Затова Писанието казва, че устата на праведния са извор на живот, защото от устата му излизат спасителни думи, които хранят душата. Когато разговаряте с ангела, който ви закриля и същевременно се радва на погледа на Божеството, никога няма да се заблудите и ще стигнете до обетованата земя, богата на мед и сладко.

Ще кажете: Как можеш да разговаряш с ангел, когато не чуваш гласа му? Този тайнствен разговор не се основава на човешката реч, а на гласа на сърцето, пропито с вяра в невидимото присъствие на Ангела пазител, в неговата доброта и мъдрост. Този разговор изисква чистота на сърцето, обърнато към него със смирение и молитва в своите недоумения и с мълчание в очакване на неговите решения. Когато гласът на Ангела проникне в сърцето ти, ще го чуеш да ти говори за праведност, душевна чистота, целомъдрие, милосърдие, любов към ближния, благочестие; сърцето ти ще се изпълни с нежност и ще се радва на душевен мир. Злият враг на човешката раса, напротив, ще наруши спокойствието ви, ще примами ума ви с богатство, лукс, почести; не се вслушвайте в съблазните му, следвайте съветите на добрия си ангел-хранител. Като пратеник на заповедите на Всевишния, той ще ви ги съобщи, когато види в сърцето ви искрено желание да ги узнаете и да ги изпълните. Как ще ви ги предаде? Той ще ви вдъхне мисъл, подобна на лъч светлина, която ще разсее недоумението ви; ще насочи волята ви към пътя на истината и ще събуди в сърцето ви желания, които са в съответствие с Божия закон. Тези благодатни подтици, предадени отгоре на душите ни, са неоценените дарове на Божията милост. Пазете се да не ги приписвате на себе си; те са Божието слово, съобщено ви от Ангела-хранител.

В живота на християнина всичко е важно; всеки миг е стъпка към вечността; всяко действие се възнаграждава или наказва според това дали е добро или лошо. Със спокойна рефлексия от време на време се вглеждайте в себе си и си задавайте въпроса: Какво мисли за това Ангелът-хранител? Когато започвате някакво дело и особено важно начинание, обърнете се към него и кажете: Ангеле-хранителю, служителю на моя Бог, научи ме да познавам волята му и ми помогни да я изпълня. Така благоразумният пътник спира по пътя си, когато види пред себе си няколко пътя в различни посоки: той се интересува и не продължава пътя си, докато не разбере кой път трябва да избере. Ако не беше попитал, щеше да изложи живота си на риск. Питали ли сте се някога дали не сте като този пътник, който се намира на кръстопът, чудейки се в момент, когато трябва да направите избор в живота си или когато ви предстои да предприемете важен проект? Имате ли възможност сами да решите коя да е вашата дестинация според Божията воля? Трябва да се молите на своя Ангел-хранител и да го помолите да ви каже Божията воля. Търсете го не само във важните и решаващи моменти от живота си, но прибягвайте до вдъхновението му през цялото време, във всичките си мисли, желания, радости, скърби, приятелства, задължения, във всичко, което мислите и правите. Тогава животът ви със сигурност ще бъде в съответствие с божествената воля. Никога не забравяйте, че ако Ангелът пазител е ваш съветник, той ще ви бъде и сигурен помощник в осъществяването на вашите намерения. Затова му говорете със сърцето си и изразете чувствата си със следните думи:

Чуй молитвата ми, свети ангеле Божий. Ти си за мен това, което майката е за слабото дете. Твоята любов е моето щастие, моята слава, моето спокойствие. Твоите внушения са по-сладки от пчелна пита, която се топи в устата ми. Действайки върху мен с тайната си сила, те проникват в душата ми и съживяват сърцето ми. Едно твое име, един спомен за теб укротява вълненията в душата ми. Когато горещината на страстта разпалва сетивата ми, мисълта за теб, като живителна роса, ги охлажда. Ти си светлината на моите очи: осветявай ме винаги със светите лъчи на божествената истина. Когато изкусителят дойде при мен под маската на приятел, когато злото се приближи до мен, когато слабото ми сърце започне да се обръща към греха - нека чуя спасителния Ти глас. Когато сърцето ми се поддаде на смирение и търпение, укрепи го с Твоите подтици. Готов съм да ги изпълня; всички твои заповеди, ако само ми помогнеш, ще ги изпълня с радост.

Дванадесети ден от месеца

Ангелът изпитва най-голяма радост, когато вижда, че ти, мой възлюбен брат, воден от чисти желания, неотклонно следваш пътя, който води към Рая. Животът е минутно пътешествие; земята е мрачен ад, където човекът от деня на раждането си до смъртта си страда и се храни с хляб, мокър от сълзи. Как? Забравяте ли Небето и се придържате към земната суета? Завладян ли сте от настоящия момент? Не мислите ли за вечността? Да предположим, че Провидението е определило да живеете сто години, но какво означава броят на годините? В сравнение с вечността тя е капка в огромен океан. Наистина дните ви минават бързо и скоро ще свършат. Последният ден не е далеч. Най-тъжното от всичко е, че не знаеш нито деня, нито часа, в който земният ти живот ще приключи. Смъртта ще дойде при вас, когато не мислите, и ще прекъсне нишката на живота ви, както стрелата убива в полет птица, която си играе във въздуха. Нищо не е толкова истинско, колкото смъртта; нищо не е толкова скрито за човека, колкото часът на нейното появяване.

Колко години се надявате да живеете още? Тридесет, четиридесет? Разбира се, това не може да се каже със сигурност. Но от останалите години една година ще бъде годината на вашата смърт. Смъртта ще ви пази по пътя на живота ви на място, където не я очаквате, като убиец, който се крие в гъстата гора, за да нападне внезапно минувач; минавате и тя ви удря в сърцето. Защо дремете и не вземате предпазни мерки? Защо не подражавате на войника, който, макар и да не вижда врага, не дреме, а стои на стража пред портите на града? Той не спи, за да не би по погрешка да бъде изложен на внезапна атака. Не виждате ли какви тежки последици може да има за вас подобна несигурност през цялата вечност? Често сме виждали, че животът на човека се прекратява от леко движение на въздуха, от подухване на студен вятър, от падане на слънчев лъч, от една капка вода. Дните ни избледняват като сянка и славата ни увяхва като цвят на посев. И в този мимолетен живот ще утвърдиш надеждите си и щастието си! Надяваш се да изградиш върху основите си солидна сграда, която се колебае и се плъзга като водите на река. Кое е онова, което ви е завладяло и привлякло толкова много? Миналото ви натъжава със спомените си, а настоящето - с неуспехите си. Не виждате ли, че надеждите, с които ви е ласкаело бъдещето, са избледнели като сянка и докато сте се приближавали към тях, са се разпръснали като сънища след събуждането ви? Фалшът, измамата, суетата, емоционалните скърби и телесните болести са животът, който обичате до такава степен, че забравяте за вечността. Който жертва бъдещето заради настоящето, е нещастен. Беден е човекът, който, вместо да си построи къща в собствената си страна, я строи в чужда държава и не подготвя нищо за родината, в която трябва да живее! Какво състрадание предизвиквате у Ангела пазител, когато той вижда как се суетите и как търсите с всички свои чувствени и нетрайни блага, пренебрегвайки небесните блага, и не само че сте в опасност да загубите тези блага, но и доброволно търсите вечните мъки! Така лудият продава небесното царство и го продава за едно минутно удоволствие, което му доставя демон, който го ругае. Когато Всевишният изпрати ангел да те пази, Той го нарече пазител на царското дете, на което бе съдено един ден да царува заедно с баща си. Ангелът видя на детето златна дреха, украсена със скъпоценни камъни, а на челото му - венец от слава: защото не си ли ти наследник на царството на твоя небесен Отец и сънаследник с Исус Христос? Но уви! Какво нещастие! Скоро младият кралски син хвърлил в калта дрехата и короната си, счупил скиптъра си, обидил баща си крал и се предал на враговете си. Син на Всевишния крал! Обърнете очи към небето, погледнете към небесния си Отец и преклонете колене пред престола на Божията Майка. Вижте славата на ангелите и славата, която е приготвена за вас; не оставяйте безразсъдните си грижи за суетата на света, а се стремете да бъдете достойни за високото си призвание. Вие сте призовани да царувате, да започнете да царувате над себе си, да управлявате ума и сърцето си, да покажете твърда власт над демона си, над света, над страстите си. Изчерпват ли се силите ви в борбата? Но не забравяйте, че ще почивате в небето за цяла вечност. Ще кажеш: "Кога ще се наслаждавам на тази почивка? Може да е днес, може да е утре, но е сигурно, че скоро ще му се насладите. Още малко и ангелът ще ви отведе в рая.

Така Ангелът пазител говори на човешката душа и тя е благословена, ако се вслуша в гласа на Божия пратеник и го призове в молитва.

Ангел пазител! Оживи сърцето ми с онази божествена топлина, която разпалваше светите мъже, които с радост понасяха всички болки и страдания и дори самата смърт. За тази цел, о, мой свят ангел, постоянно ми напомняй за вечността. Напомнянето за вечността е истинската мъдрост, която е над всяка човешка мъдрост. Той възбужда свещени желания, просветлява ума и укрепва духовната сила. Но врагът му пречи да проникне в душата ми, а когато проникне, се опитва да го затъмни. Ангел Господен! Дай ми мисълта за вечността винаги да занимава ума ми; Тогава удоволствията и съкровищата на този свят няма да ме завладеят: ще предпочета страданията и неволите, които освещават и укрепват душата със силата на благодатта. Ще избера скромния живот, далеч от суетата на света, където в тишина ще размишлявам за вечните години. Тук ще използвам всички моменти от краткото си съществуване, за да събера богатствата, на които ще се радвам с теб през цялата вечност.

Тринадесети ден от месеца

Чуй, човече, кроткия глас на твоя Ангел-хранител и запечатай в сърцето си думите му. Душата ви е създадена за рая. То се подхранва от мислите на Бога и е предопределено да намери своето блаженство в славата на Божеството. Вижте, Ангелът ще ви съобщи истината: ако се съедините духом с него, вашия приятел и благодетел, ако загърбите в душата си суетните тревоги на света, престъпните стремежи на самолюбието и самохвалството, ако се подчините на благочестивия порив на сърцето, тогава умът ви ще бъде зает от мисли мъдри, истински, благородни, достойни за Бога, пред чиито очи мислите; тогава ще се радвате на ненарушимо спокойствие и свободно, по пътя на истината, ще достигнете целта си. Глупостта пропилява богатството на благодатта, пречи да се вслушаме в Ангела пазител, притъпява внушенията на Светия дух и помрачава душата. Блажен е човекът, който се задълбочава в собствените си мисли. Размишлявайки върху вярата, той засажда в себе си семената на добродетелта. Той изкоренява плевелите, обработва грижливо божествената нива и събира плодове, достойни за небето. Истината, утвърдена в сърцето чрез благочестив размисъл, винаги е плодотворна. Предстои ти важна промяна; ти си земно същество; трябва да станеш небесно същество. Благодатта ще ви преобрази; когато слезе върху вас и влезе в сърцето ви, тя ще ви съедини с Бога чрез своята сила. Тя работи само в една самоуверена и благоговейна душа. Тя изисква умът ви да е чист за свято разглеждане на Бога, сърцето ви да не е заето със земни желания, а да е готово да приеме вдъхновението на божествената любов; тя изисква душата ви да жадува за Божията правда и да желае да се насити с нея.

Тези истини, ясно представени на ума ти, са толкова поразителни, толкова утешителни, че се чудиш как можеш да ги забравиш някога. Ти си в присъствието на вездесъщия Бог, в Когото си жив и се движиш: как тогава мисълта за Неговите съвършенства, за Неговата доброта, за Неговата безкрайна любов, за блаженството, което Той е приготвил за теб, как, казвам, тази мисъл не може да занимава ума ти за един миг? Защо не си спомняш за Пресветата и благословена Дева Мария, чието име единствено влива утеха в сърцето ти? На няколко крачки пред теб е смъртта и вечността. Не е ли тази мисъл толкова важна за вас, че да се занимавате с нея всеки ден от живота си? Ако поне една от тези важни истини се утвърди в сърцето ти, неминуем плод ще бъде мъдростта и всички добродетели; тя ще бъде извор на жива вода, която утолява жаждата на душата ти до самите предели на вечния живот; тя ще служи като щит срещу всички стрели на врага ти. Чрез размишленията си върху свещените истини ще живееш заедно с твоя ангел, споделяйки с него в приятни разговори както мислите, така и чувствата си: така ще се явиш съвършен пред Господа Бога.

Така ме обграждат сенките на смъртта, о, верни пазителю, ангеле мой! Очите ми са помрачени, сърцето ми е смутено и дните ми са изпълнени със скръб. Но постоянно ми напомняйте за моя Бог, за добротата на Неговите избраници и душата ми ще се съживи и ободри. Моля те, обогати ума ми с изобилие от свети мисли и укрепи в мен навика да размишлявам благочестиво; вкорени тази добродетел в мен; поправи лекомислието ми; отстрани от мен опасните впечатления, суетните разговори и греховните изкушения. Сърцето ми е храм на Светия Дух; пази го от всякаква нечистота; украси го със светостта на благодатното вдъхновение; изпълни го с благоуханието на божествената любов и благоговейната молитва, за да бъде Господ прославен и благословен завинаги.

14-ият ден от месеца.

Две цветя, разцъфнали на едно и също стъбло, си приличат не толкова, колкото двама приятели, свързани с искрена любов. Подобно на струните на нагласена лира, душите им във всичките си действия образуват приятна хармония: така сърцето на възлюбения ученик е било съединено със сърцето на Исус Христос, затова великият апостол казва на учениците си: Подражавайте ми, както аз подражавам на Христос. Чуйте какво ви казва вашият ангел: "Бъдете мой подражател, както аз подражавам на Господ Бог. Той съзерцава Светая Светих и непрестанно се стреми да стане като Него. Като подражавате на своя ангел, вие участвате в неговата святост и се приближавате до Бога в святост. Вие желаете да влезете в небесното имение и да бъдете причислени към блажените; но как можете да бъдете достойни за тази слава и за това щастие, ако не подражавате на онези, с които ще живеете в същото имение? Който реши да отиде в чужда страна и да се установи там, обикновено се опитва да научи езика на жителите на тази страна, за да общува с тях, да изучи техните нрави, обичаи, закони, за да не изглежда чужд сред новите си съграждани. Бъдещ жител на небесния град! Научи от ангела си езика на жителите на високия Йерусалим и научи законите и нравите им. Желаеш да бъдеш пред Господа и да пееш хваленията Му вечно; затова научи предварително свещените песни на Сион и оформи сърцето си според хармонията на небесните хорове. Но кой ще ви напътства в тази божествена наука? Вашият ангел е един от небесните певци; той е изпратен при вас, за да ви напътства и учи. Каква е хармонията на небето? Какви са тези песни? Те са святост на мисълта и волята; те са действия на божествена любов, на сърдечно умилостивяване и на всички добродетели, угодни на Бога. От лоното на Всевишния, чрез Исус Христос, застъпника на цялото човечество, струи светлината на вечната истина и осветява всички жители на светия небесен град. Тази светлина се излъчва от един избраник към друг. Вашият ангел е същата светлина, която сияе във вас; той е вашият пазител и съветник. Ако му подражавате, ще подражавате на Исус Христос и ще бъдете заведени като него в дома на вашия небесен Отец. Но може ли ангелът да ви въведе в него, ако нямате формата и образа на Божиите избраници? че формата и образът са добродетели. Кажи ми, можеш ли да наречеш Ангела свой водач, ако не вървиш по неговите пътища? Можеш ли да го наречеш свой водач и съветник, ако не разбираш мислите и волята му? Може ли той да ти бъде приятел, ако му противоречиш във всичко и му се противопоставяш? Само ревностното подражание може да премахне всичко това и да установи съгласие, което се състои от щастие и блаженство на приятелството. Погледни ливадата и двата потока, които текат през нея и които после се сливат в един поток: така трябва да съединиш хода на живота си с живота на твоя Ангел-хранител, за да може душата ти да се слее с този благословен Дух и заедно с него да се влее в океана на вечната святост и вечната любов. Помолете се за това на вашия небесен водач и кажете: Свети ангеле мой, както братът иска да бъде като своя брат, така и аз смятам за абсолютно необходимо да стана като вас. Искам да се уподобя на теб и според чувството си на любов ще хармонизирам желанията на сърцето си с твоите чисти желания. Нито светът, нито плътта, нито гордостта, нито суетата, нито малодушието ще ме управляват; не, аз искам да мисля, да разсъждавам, да обичам, да искам и да действам като теб. Нека Твоята любов да бъде правило на моите чувства; Твоята чистота да бъде моя чистота; Твоето търпение и смирение да ме научат на смирение и саможертва, за да мога винаги да изпълнявам волята на моя Небесен Отец; Твоето дълбоко благоговение пред лицето на Всевишния да ме научи да задълбочавам мислите си в себе си и да обичам тихата самота. Много съм изостанал от модела си, но ти ще ми помогнеш, ще ме научиш, ще ме насърчиш. Когато те попитам, ти няма да се поколебаеш да ме посъветваш в какво трябва да се поправя, какво ми липсва; ще ми помогнеш да поправя грешките си. Твоята любов към мен и моята любов към теб ще предизвикат промяна в мен и ще ме направят като теб. Нека милостта на Бога, който ме повери на твоята любов, да бъде благословена во веки веков.

15-ият ден от месеца

Един човек насади грозде в плодородна земя. Когато топлината на есенното слънце трябваше да узрее на четките на гроздето, той дойде да събере плода, но вместо плод намери по него само няколко листа; гроздето му беше направило дълги клони, простиращи се над земята между тръните. Стопанинът се натъжил и вече искал да отсече безплодното лозе, но когато видял високия бряст да разперва клоните си във въздуха, размислил. Той взе клоните на лозата и ги завърза за бряста, като ги застъпваше с брястовите клони, така че двете дървета сякаш се сливаха в едно. На следващото лято той дойде отново и се зарадва, защото лозите не само пораснаха и достигнаха височината на бряста, но и дадоха обилен плод, подхранван от небесната роса и огряван от слънчевите лъчи.

По същия начин и душата ви може да даде плод. Това е лоза, насадена от Господ, и Господ иска вашият Ангел-хранител да даде плод, който да Му бъде принесен в жертва. Но ако душата ти ще пълзи по земята между тръните и бодлите на суетни и безумни мисли, тя остава безплодна. Тя ще бъде плодотворна само когато е поръсена с росата на благодатта и затоплена от топлината на божествената любов. Затова издигнете мислите и чувствата си над тъмното земно царство до светлото небе; с помощта на вашия ангел се издигнете на височина, от която можете да съзерцавате Бога. Ангелът ти е благословен, свят, защото вижда Господа. Не можете да Го видите така, но можете да Го гледате с очите на вярата и да се изправите пред лицето Му с вяра. Господ е вездесъщ; Той присъства еднакво и при вашия ангел, и при вас. В Него всички ние живеем и се движим. Очите на Господа са винаги насочени към теб; Той винаги е склонен към твоята молитва; десницата Му винаги е пълна с даровете на Неговата любов, Той винаги е готов да те приеме, ако пожелаеш да се обърнеш към Него. Защо не подражавате на своя ангел? Той никога не отвръща очи от лицето на Господа. Бог е върховната красота, безкрайното съвършенство; само Той е достоен за вечното поклонение на небесните духове. Човек, който живее пред Бога, който мисли и действа пред Неговите очи, не става роб на греха, а в хода на живота си ще става все по-съвършен. Всъщност кой би се поддал на грях, който оскърбява Бога, когато си помисли за Неговата безкрайна любов, за Неговото страшно величие, за Неговата вечна святост? Съгрешаваме, сякаш забравяме, че окото на Господ е насочено към нас. Нека си представим, че ние, подобно на нашия ангел, сме винаги пред Бога, и тогава сърцето ни няма да охладнее в любовта си към Него. Какви ли не чувства ще разпалят душата, която казва в себе си: Бог ме вижда. Светите мъченици, непобедимите Христови воини, са били подложени на всякакви мъчения, на всякакви терзания, каквито само човешката злоба е могла да измисли, но са понасяли страданията с радост и спокойствие, защото в тайнствените дълбини на сърцето си са разговаряли със Спасителя. Именно в това светилище трябва да Му се покланяте и вие. Но уви! Бог те удостоява с присъствието Си и избира мястото, където да живее в теб, за да бъдеш с Него и Той с теб, а ти цял ден не мислиш за Него, не Го благославяш, не Му отправяш молитва. Когато те съветват да търсиш Бога в собственото си сърце, те те съветват да го търсиш сякаш отвъд най-далечните и непознати земи: защото може ли да има нещо по-далечно и непознато за голяма част от изгубените и разпръснати хора от дълбините на собственото им сърце? Знаят ли какво е да влязат и да се потопят дълбоко в себе си? Опитвали ли са се някога да тръгнат по този път? Могат ли дори да си представят вътрешното светилище, непроницаемата дълбочина на душата, където Бог изисква поклонение в дух и истина? Тези хора винаги живеят извън себе си, в обектите на своите амбиции или на своето забавление. Не виждате ли, че това показва неблагодарност към величието на Бога и пълно безумие? Какво трябва да направите тогава? Подражавайте на своя ангел, впускайте се в благоговейни размишления, вълнувайте се от мисълта за Божието всеприсъствие и живейте свято пред Господа: такъв е духовният живот, небесният живот, животът на мъдрия и благочестив човек. Бъдете ревностни за този живот и като се стремите към него, молете за помощта на вашия Ангел-хранител:

Свети ангел! Приеми и принеси на Господа моята смирена молитва; моли Го да ми прости греховете на безумното ми поведение; събуди ме от дълбокия сън, в който тъна; освети очите ми с небесната светлина, за да мога да видя Господа, който е добър към мен, както на небето, където е Неговият престол на славата, така и на земята, която е подножие на нозете Му. Приготви ме да Го виждам във всички проявления на живота и особено в дейността на сърцето ми, което живее със силата на Неговата благодат.

16-ти ден от месеца

Ти принадлежиш на Бога - казва Ангелът пазител на душата ми, - защото Той те е създал и изкупил с кръвта на Своя Син. Всичко, което имаш, е от Неговата благост. Той постоянно мисли за вас. Всяка минута от живота ти е ново продължение на твоето сътворение, тя е също толкова голяма услуга, колкото и актът, с който твоят Господ те е извел от нищото. В допълнение към земния ви живот Той ви дава по-висш живот, живот на благодат, който е началото на бъдещия живот на слава. Колко много са мотивите да Му се отдадете с цялото си сърце, посвещавайки всеки миг от живота си в Негова служба! Единствената ви цел е да прославяте и благославяте Бога - цел, над която не може да има нищо друго! Как тогава можете да прославите Бога, ако изпълнявате Неговата свята воля с пълна вярност? Да бъде Твоята воля, както на земята, така и на небето. Тази ваша молба е и обещание да подражавате на ангелите, които поставят своето блаженство и слава в изпълнението на Божиите заповеди. От сутринта, след като се събудите, нека умът ви бъде зает със следната важна мисъл: Бог ми дава този ден, за да Му служа и да Го прославя. Тогава ще се радваш в сърцето си, знаейки, че Господ, на когото служиш, е щедър и милостив и подготвя небесното царство като награда за онези, които Му служат. И също така разберете, че ангелът е винаги с вас, че той не ви оставя в съня ви, а ви придружава през деня, помага ви в работата, застъпва се за раздаването на Божията благодат за вас и ви предпазва от всички хитрости на дявола. Ангелът ти говори за истината: ако от сутринта размишляваш така, ако при събуждане първите ти мисли са такива, тогава жива светлина ще озари ума ти, горещо чувство ще съживи сърцето ти и ти, като положиш игото на Господа, ще разбереш, че то е и лесно, и добро.

Първият дълг, който трябва да изпълниш след събуждането си, е молитвата. Застанете пред Бога като бебе, което отива да си почине в скута на майка си, и разширете сърцето си пред Него в изобилието на любовта си към Него. Много ще те утеши и зарадва мисълта, че ангелът е с теб пред Господа и заедно с теб се моли на Него. Не казва ли той също така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име", и не иска ли за вас хляба на Божията благодат? Когато се молите на Божията Майка, Ангелът пазител присъства на престола на нейната слава и я моли да ви изпълни с благословията си. Запознайте се с важността на молитвата. Да се молиш означава да отвориш сърцето си за Божията благодат. След топлата си молитва винаги ще се чувствате обновени и укрепени в любовта си към Бога.

След молитвата отделете няколко минути, за да размишлявате върху някоя истина, която е близка до сърцето ви. Размишлявайте върху Божиите съвършенства и небесните блаженства, върху някои значения на Спасителя и Божията майка, върху собствените си недостатъци, които трябва да поправите, или върху добродетелите, които трябва да придобиете. Такива размисли, прости и лесни, извисяват и освещават душата и я съединяват с Бога: те остават трайно запечатани в съзнанието и служат като източник на радост за сърцето. По този начин душата на християнина се обогатява чрез Божиите дарове и като се предоставя на разположение на своя ангел, се радва на необезпокояван мир през целия си живот. Започнатият по този начин ден ще бъде белязан от добри дела, а не от беззаконие. Ще ви бъде лесно да прекарате живота си по този начин! От вас не се изисква да вършите необикновени дела. Вие знаете Божията воля през днешния ден; изпълнявайте я с вяра и любов. Трудно ли е да го направите? Войникът се сражава храбро за своя крал, без да мисли за наградата; той понася опасности, трудности и наранявания; работникът се поти под палещото слънце за една минута заплата; но нима вие няма да бъдете достатъчно силни, за да служите на своя Бог през деня и да изпълнявате светите задължения, които Той ви възлага? Мислете само за днешния ден и от следващата сутрин започвайте делата си с нов плам, сякаш още нищо не сте направили, сякаш този ден е последният в живота ви, а на следващата вечер вече ще бъдете гражданин на небесното Отечество.

Колко утешителни и успокояващи са твоите внушения, мой Ангеле хранителю, покровителю и защитнико! Полагам надеждата си на Теб и от тази ранна утрин се обръщам към Теб, за да ме държиш под закрилата си през предстоящия ден. Когато ангелът на Сатана смущава душата ми с прелестите на греха, защити ме и ме спаси.

Когато той вдъхне в сърцето ми зли мисли и нечисти желания, защити ме и ме спаси.

Когато измамната реч на покварени хора докосне ухото ми, защити ме и ме спаси.

Когато нечестието се появи пред очите ми сред враждебното войнство на Исус Христос, защити ме и ме спаси.

Когато борбите на плътта ми победят светите, благодатни мисли и тялото се превърне в инструмент на душата в нейните низки желания, защити ме и ме спаси.

Когато духът в мен падне и силата отслабне от безгрижие и глупост, защити ме и ме спаси.

Когато завистта, нетърпението и отчаянието завладеят сърцето ми, защити ме и ме спаси.

Когато духът на гордостта изпълни ума ми с празни мисли и ме подмами с хвалебствия на светлината, защити ме и ме спаси.

Когато въображението ми се увлича от предмети към предмети и ми пречи спокойно да се задълбоча в благоговейни размишления, защити ме и ме спаси.

Когато моят любознателен и неспокоен ум се отдалечи от Бога и се отдаде на светската суета, занимавайки се с празни мисли, защити ме и ме спаси.

Винаги бъди моя светлина, моя крепост, моя сянка, за да бъда като теб, о, мой свети Ангеле; такава ще бъде молитвата ми, която искам да ти отправям в началото на всеки ден. Дай ми благодат от Господа, за да Му служа, както ти служиш, да Му се моля, както ти се молиш, и както ти да Го съзерцавам и да се наслаждавам на Неговия поглед во веки веков.

17-ти ден от месеца

Земеделецът, който цял ден се е трудил на полето и е предал семето си на почвата, вечер се прибира вкъщи и заспива с приятната надежда, че след време ще събере обилните плодове на своя труд; така и ти, приятелю, ще се радваш на душевен мир и ще изпитваш неизразима наслада в сърцето си, когато вечер обърнеш очи към изминалия ден и видиш, че не е минал час, в който да не си се постарал да направиш нещо добро. Който сее с труд, жъне с радост. Напротив, ако в сърцето на нечестивия човек все още има искрица вяра, той не може да не изпитва силно разкаяние. Миналото представя на ума му само горчиви спомени, а настоящето бързо се отдалечава от него и го предава на безнадеждно бъдеще. Той усеща, че Божият гняв тегне над главата му. Колко щастлив е добродетелният човек, който се уповава на Бога и е закрилян от Ангела пазител във всички свои пътища!

Една благоразумна майка, която имала само една дъщеря, я обичала с цялата си нежност. Вечер, когато се сбогуваше с нея, тя ѝ казваше следното: "Кажи ми, дете мое, какво си правила днес? Молили ли сте се на Спасителя, на Неговата Пресвета Богородица и на вашия ангел? Докажи ми, че сега си по-мил, отколкото си бил вчера; тогава ще се смятам за по-щастлив и ще те обичам повече. Ако сте съгрешили, изповядайте вината си и заедно ще се помолим Бог да ви прости греха. Не мога да бъда спокоен нито за миг, ако си помисля, че сте разгневили Бога и не сте получили Неговата прошка. Благочестивата дъщеря, невинна като ангелче, разказвала на майка си какво мисли, какво прави и как се моли. Майка ѝ я съветваше как да се държи по-добре на следващия ден, как да предотврати или поправи грешките си, как да се усъвършенства в тази или онази добродетел. Какъв свят живот е водила тази щастлива дъщеря! Всеки ден очите на майка ѝ се пълнели със сълзи от радост, когато я гледала. Повярвай ми, повярвай ми, приятелю мой, вдъхновява ме моят Ангел-хранител, че те обичам не по-малко, отколкото тази нежна майка обичаше детето си, и че светостта на твоя живот и добрите ти дела радват сърцето ми; напротив, безплодните ти дни и грехове ме карат да треперя. Всяка вечер нека подражаваме на пътниците, които, докато се готвят да си починат, си спомнят както за пътуването, което са изминали, така и за това, което им предстои. Нека направим равносметка на всички наши задължения през деня. Изберете Ангела за свой съдия и ви уверявам, че няма да бъдете съдени в Съдния ден. Ако през деня делата ви са били добри, той ще сподели радостта ви в присъствието на Господа и ще даде мир на душата ви. Но ако грехът е проникнал в сърцето ти, той няма да ти отправя безполезни упреци, а ще прибегне заедно с теб до Божието милосърдие и ще поиска прошка; мирът отново ще се върне в душата ти и ще бъде плод на твоето покаяние. По този начин злите ви наклонности и лошите ви навици ще се променят малко по малко. Придружаван от Ангела, ти ще пречистиш живота си от всичко, което го позори, и ще се утвърдиш в добродетелта. Ако се вслушате, той ще ви посъветва как да избегнете капаните на врага, в които сте попаднали, как да устоите на изкушенията, които са ви въвлекли в изкушение, и как да изпълнявате задълженията, които ви се струват трудни. По този начин ще вземеш необходимите предпазни мерки за следващия ден, а твоят безсънен Пазител ще се опита да запази тези благочестиви мисли в душата ти по време на нощната почивка, когато си дълбоко погълнат от съня. Той ще те приеме под плащеницата си и ще отблъсне порочните сънища и интриги на демона, който никога не дреме в порока си; ще се събудиш в прегръдките на своя Ангел. Така завършилият ден ще бъде началото на следващия, изпълнен с Божиите благословии; защото единият ден подготвя другия, който следва. Добрите навици се вкореняват и това, което в началото е изглеждало трудно, с времето ще стане лесно и дори приятно.

О, колко мъдри и утешителни са твоите вдъхновения, свети Ангеле мой! С каква радост съм готов да следвам твоите вдъхновения! Всеки ден ще Ти давам отчет за живота си, за добрите и лошите си дела; заедно с Теб ще бъда съдия на самия себе си. Когато съдя себе си, мога да се заблудя, да се отклоня от истинския път; но ти, ангеле небесен, ще ме съдиш по правда и милост. Ще ми разкриеш моята неправда и тайните интриги на тъмния дух; ще ме научиш какво трябва да правя и ще ми помогнеш да изпълня дълга си с усърдие и ревност.

18-ият ден от месеца.

Решили ли сте искрено да подражавате на своя Ангел-хранител? Такова решение не може да бъде по-висше и по-благородно. Но какво прави ангелът пред лицето на Господа? Благославя Го и пее хвалебствени песни за Него. Колко пламенна е любовта му към Бога! Колко нежни са молитвите му! Колко възвишени са възхвалите му! Колко възхитителни са неговите похвали! Няма ли да се присъедините към него? Ако единият от двамата певци, които се съгласяват да пеят заедно, няма същия сладък глас като другия и не е толкова опитен в певческото изкуство, той може да участва в хармонията на хора, следвайки гласа на другия, най-опитния певец. Ангелите са певците на Бога. Молитвата ти е същата като пеенето на ангелите, но гласът ти е слаб и имаш малко опит, така че какво трябва да направиш, за да получиш благодат от Царя на царете? Представете си в съзнанието си Ангела пазител, който пее Божиите съвършенства, и се присъединете към неговото пеене, към неговата молитва, към неговата любов; тогава сърцето ви ще се укрепи при мисълта, че вашият Ангел се моли заедно с вас. Съвършенството на неговата молитва ще преодолее вашите недостатъци. Вашият глас ще се издигне към небето, обединен с неговия, и вашите дела също ще бъдат осветени от това ангелско обединение: това е тайната на светия живот! Една благочестива майка също е възпитавала дъщеря си в благочестие. В ранните години на младостта си дъщерята познава своя Ангел-хранител; тя е сигурна, че никога не е сама, и изпитва неизразимо удоволствие да си представя, че общува с небесния си приятел. На десетгодишна възраст умът ѝ се просветлява, сърцето ѝ запазва детската си чистота и тя решава да води ангелски живот. Колко святи и угодни на Бога биха били дните ми - каза тя, - ако можех да подражавам на моя ангел! Какво прави денем и нощем, застанал пред лицето на Бога? Той се моли без прекъсване. Аз също винаги ще се моля и ще върша всичките си дела в дух на молитва и за слава Божия. Тя знаеше, че сред безбройната тълпа от избрани, във възторга на вечната любов, нейният ангел повтаряше многократно: Свят, свят, свят е Господ Бог на Силите. Тя също така научи, че тази песен на всички похвали е най-висшата възхвала, чрез която се прославят всички съвършенства на върховното величие на Господа. Тази ангелска песен се превръща в нейна непрестанна молитва и единствен обект на мислите ѝ през целия ѝ живот. Събудена от сън, тя приветства своя небесен приятел и започва да повтаря с него молитвата си, която произнася през целия ден, когато учи или работи, или когато след труда си почива. Кой може да опише мира в душата ѝ, чистотата на сърцето ѝ и изобилието от благословии, които се изливаха от недрата на Бога в душата ѝ? Докато се молеше, лицето ѝ беше като на ангел. Често тя се появяваше в храма, където Исус Христос беше установил Своето жилище, - появяваше се в дълбоко благоговейно размишление, което откриваше в нея високи мисли за величието на Бога. Ангел-хранител винаги я придружаваше, когато посещаваше Божиите храмове. За да не изгуби нито миг от живота си и да заспи, тя се помолила на своя ангел да се поклони на Господ Бог за нея, докато тя почива. Целият ѝ живот беше свят, ангелски. Кой не би се възхитил на такава дълбока мъдрост, на такава невинност и простота на живота? Защо да не последвате този пример? Човек с малка вяра! Събудете се от съня си, съживете сърцето си с импулса на благочестието. Смятате ли за невъзможно това, което може да направи ближният ви? Окуражавайте сърцето си, уповавайте се твърдо на Божията благодат и се молете на вашия ангел за помощ и застъпничество:

О, свети ангеле, мой застъпник пред престола на Господ Исус Христос! Вдъхни в сърцето ми чувства, които са Ти приятни; нека моята воля, подобно на Твоята, да бъде подчинена на волята на Бога; нека желанието ми да намеря покой в моя Господ да бъде върхът на всички мои желания; нека сърцето ми търси покой единствено в Него! Само Той е нейната истинска утеха и утешение. Без Него всички неща са тежки, всички неща са неприятни. Нека през целия ми живот да ме утешава това, че вие сте с мен, когато възхвалявам Божието име и постоянно пея: "Свят, свят, свят е Господ". Нека Бог да бъде доволен от тази песен на сърцето ми, да ме удостои с благодатта Си и да ме включи сред Своите избраници.

19-ти ден от месеца

Ако Ангелът пазител трябваше да бъде представен в някаква чувствена форма, бихме могли да го оприличим на горящ пламък; защото този благословен Дух гори с пламъка на божествената любов. Но уви! Божият ангел ни пази, но сърцето ни е студено и не усеща огнената му любов. Ако обичахме, нямаше да съгрешаваме, а щяхме да смятаме за благословение да се подчиняваме на свещения закон. Който обича, не се задържа за малко по пътя на Господните заповеди, а напредва с бързина. Не са ли нашите мотиви да обичаме Бога същите като тези на нашия ангел? Нима Бог е по-малко съвършен в отношенията Си с нас, по-малко достоен за любов? Какво нещастие! Какво богохулство срещу Бога! Дали Небесният Отец е предал Сина Си заради ангелите? Дали Божият Син е страдал и умрял заради ангелите? Господ ни обичаше с голяма любов, но ни обичаше така, както можеше да обича безгранично, със Своята вечна любов. Той умря, за да очисти греховете ни, възкръсна, за да обнови същността ни, но сърцето ни е студено и не Го обича. Всичко ни подтиква да Го обичаме. Любовта е най-висшият закон за разумното същество. Любовта обгръща небето и земята. Вашият Ангел-хранител е примерът пред вас; той желае вашата любов да бъде равна на неговата. Божията любов ви обсипва с безброй милости; тя ви храни с тялото на Христос; Божията благодат се излива непрекъснато като доказателство за любовта на Господ към вас. Нека му се отдадем с цялото си сърце и ум. Нека изкореним безумната си и престъпна любов към себе си. Нека да запалим божествения огън в сърцата си и да обединим чувствата си с горещата молитва на нашия Ангел-хранител. Нека Неговата любов ни съживи и възпламени. Да обичаме Бога с чисто сърце заради Него; да Го обичаме, за да изпълняваме Неговата свята воля с усърдие и прецизност; да обичаме само Него; да престанем да обичаме себе си: да обичаме ближните си само в Бога и за Бога; да се молим на Ангела пазител:

Благославям те, свети ангеле! Благославям те, който гориш от любов към Всевишния!

Благославям ви, озарени от лъчите на божествената светлина!

Благославям те, който непрестанно възхваляваш съвършенствата на Вечния!

Благославям те, който с дълбоко благоговение съзерцаваш раните на Христос!

Благославям вас, които благоговеете пред величието на Дева Мария и на Блажената Дева Мария.

Благославям ви, които сте обединени в пламенната любов на всички избрани от Бога.

Благославям Теб, който показваш любовта си към мен.

Благославям те, единствената ми надежда в Бога, единствената ми утеха в този рай на плач и ридание. Вдишай в сърцето ми, Ангеле мой, дори няколко искрици от любовта, с която пламтиш, и бъди благословен завинаги.

20-ият ден от месеца.

С каква радост Ангелът пазител ви придружава до Светата църква, в която ще се поклоните на своя Спасител! Това тайнствено място е изпълнено с Божието величие, то е Божият дом и вратата към небето. Воден от своя ангел, ти отиваш да се присъединиш към блажените духове и заставаш заедно с тях пред Исус Христос, на когото се покланят ангелите, архангелите, херувимите, серафимите, княжествата, властите и престолите, и твоят глас се обединява с техните гласове в пеенето: Свети, свети, свети Господи. Такова е учението на Църквата, учение утешително и високо! Какво ви казва вярата? Тя ви показва Исус на олтара като Агнец, който ще бъде заклан пред престола на Отца, и кръвта Му, която тече от раните Му, за да бъде почитана. Тя показва ангелите, които поръсват с нея народите на Христос като с животворна роса. Тази мисъл възхити свети Йоан Златоуст; тя трябва да разпали и вашето сърце. Отиди при Исус Христос, отиди на божествената жертва с твоя Ангел-хранител; помоли се с него на почитаемата жертва; нека твоят Ангел събере там за теб богатите дарове на Божията благословия. Сърцето ти несъмнено ще изпита най-голяма радост, когато се молиш в храма пред трона на Небесния Отец, заобиколен от лицата на Неговите ангели, и заемаш мястото си сред благословените жители на Небето. Не е ли това вече залогът и началото на вашето вечно блаженство? Нека завесата на земното ти битие се разкъса и падне, и пред теб да се разкрие небесният рай, в цялата му слава и с цялото му блаженство. Но тази блестяща гледка е затворена за теб от тъмната обвивка на плътта и само очите на вярата я виждат за благочестивата душа, задълбочена в благоговейно съзерцание, присъщо на ангелите. Но какво казвам аз? И благоговейното съзерцание не е достатъчно; душата ни трябва да бъде проникната от благоговейно страхопочитание. Как! Ангелите треперят и закриват лицата си пред Царя на славата, но човекът, грешник, прах и пепел, не смее ли да вдигне глава и да замълчи в своята надменна гордост в молитва? Има ли каменни сърца в гърдите на синовете на Адам? Кристиан! Вслушайте се смирено в гласа на вашия ангел. Той ви призовава на божествена трапеза пред олтара на Господ. Побързайте с него към Божия дом и придружавайки шествието си с гореща молба, говорете към небето:

Защо не мога да видя Исус Христос така, както го виждаш ти, благословени ангеле? Защо моето сърце не гори от такава любов към Него, както твоето сърце? Тогава свещеният олтар щеше да бъде за мен най-висшият обект на душевни удоволствия; там щях да намеря покой и блаженство, каквито могат да се опитат само на земята; там щях да забравя скърбите на земните скитания, очаквайки небесните радости. Умолявам ви настойчиво да изпросите благодатта на живата вяра, за да мога да разбера Исус колкото се може повече в този земен живот, за да мога да разбера цялата Му любов и добрините Му към мен. Колко ми е нужна тази вяра! Колко е желателно за сърцето ми! Помолете се за Божията милост; молете се с мен, докато се моля на Исус пред Неговия свят олтар.

21-ви ден от месеца

Вашият Ангел-хранител ви придружава; когато се приближавате към трапезата на Тайната вечеря на Господ, той ви гледа с любов, защото вижда, че Господ също ви приема сред избраните. Вие станахте храм на Бога; Господ живее във вас и вие живеете в Него. Свети Йоан Златоуст казва: "Ние сме едно тяло с Христос; защото свети Павел казва, че сме членове на Неговото тяло от Неговата плът и от Неговите кости. Ето защо ние, които сме посветени в тайнството, трябва да сме убедени, че не само сме съставени от едно тяло с Христос според Неговата любов към нас, но и че наистина сме създадени и въплътени в Неговата плът. Това чудо се извършва чрез участие в храната, която Той ни е предложил според Своята неизмерима любов към нас. По този начин Той прониква в целия ни състав, вгражда се в нас, за да бъдем едно същество с Него, както главата е съединена с тялото: до такава степен се простира Неговата прекомерна любов! "Не бива да забравяме, че се храним с кръвта на Исус Христос, който седи на престол над небесата и е заобиколен от ликовете на ангелите, които Му се покланят." О, тайнство на безкрайната любов! - възкликва свети Августин; - О, знак на единение с Христос! О, свещен съюз на Божията любов! Тук е източникът на живот за този, който иска да живее! Нека дойде, нека повярва, нека се съедини с Христос!" Не се учудвам на пламенното желание на благочестивите християни, с което се стремят да се приближат и да вкусят от Тялото и Кръвта Христови, но се учудвам на онези хора от този век, които ни най-малко не желаят да отклонят погледа си от суетата на света, за да го насочат към Христовата трапеза. Сега гласът на Господа и гласът на Църквата ги призовават. Архангел Гавраил слиза от небето, за да каже на Девата, че Словото е благоволило да избере нейното чисто тяло за жилище. Вашият ангел ви съобщава и за идването на Господ в сърцето ви. Вие се нуждаете от светостта на Мария, за да можете достойно да приемете великия небесен Цар. Вашият ангел познава нуждите ви; той знае от какви благодатни действия се нуждаете, за да станете угодни на Бога. Молете се да ви подготви да приемете благодатните дарове на Бога. Водени от Неговите подтици, вие ще изследвате съвестта си и ще почувствате живо покаяние за греховете си. Когато отидеш при църковния служител, за да се покаеш, твоят ангел ще бъде с теб; той ще се зарадва, когато види, че искрената ти изповед е очистила душата ти от греховете. Молитвата на свещеника ще излее върху вас благодатното действие на животворната кръв на Исус Христос; ще се върнете от съда на милосърдието обновени и с обновена святост, точно както е бил вашият Ангел-хранител. Самият ви ангел ще ви представи на Христос и ще му се поклони във вас. Ароматът на неговата молитва и песента на неговата възхвала постоянно ще се издигат пред Исус, който седи на високия Си престол. Божията Майка не забравя земните си деца, тя ги обича и благославя. Нейното нежно око ги следи по всички техни пътища. Кой може да измери дълбочината на Нейната любов? Когато се молиш на нея, ангелът издига желанията и молбите ти до нейния престол; и не усещаш ли как росата на благодатта веднага поръсва и съживява душата ти? Самият спомен за Пресветата Дева Мария прогонва от сърцето ви всяко отчаяние и всякаква скръб. Тя изпраща своята благословия на всички, които попадат под нейния подслон. Благодатните дарове на Нейните благословии са чисти мисли, свети желания, небесни надежди, радост на сърцето, просветление на ума, святост на волята. Когато Тя стоеше на Кръста на Своя Син, благодатната сила на изкуплението от сърцето на умиращия Исус се изля в сърцето на Неговата Божествена Майка. Това сърце на чистотата се разшири, за да обхване с любовта си всички вярващи. Така това свято сърце е източникът на благословен живот.

Молитвата към Дева Мария е толкова необходима за душата ви, колкото дишането за тялото ви. Благодатта е животът на душата ви, но тя ви се дава по застъпничеството на Пресветата Дева. Тя е твоят покров; тя те подготвя за небесния живот; тя те храни с благословиите на Своя Син, както някога е хранила Исус Христос със своето мляко. От сутринта, след като се събудите, отправяйте молитвите си към Дева Мария; не забравяйте, че след като се събудите, Тя иска да чуе гласа ви, гласа на пламенната любов на сърцето ви. Във всичките си молитви се обръщайте към застъпничеството на Божията Майка. През целия ден, от време на време, вдигайте очи към небето и викайте към Божията майка. Ако врагът иска да ви въвлече в нечестие, потърсете закрилата на Божията Майка. Често смелостта в душата ти е слаба; смъртоносна слабост обзема сърцето ти; прибягвай, прибягвай с вяра към Божията Майка и Тя ще изцели всичките ти болести. Нейната сила е равна на нейната любов, а любовта ѝ надхвърля всичко, което човешкият ум може да си представи. За Нейната слава какви възхвали и благодарности са отправени от ангелските ликове, обкръжаващи трона Й! С хармоничните песни на тези ликове се обединяват молитвите на земните поклонници, чийто глас винаги се чува в храма на твоята душа. Какъв сладък момент! С каква готовност бихте се обединили с приятеля си и заедно с него в молитва бихте благословили Милосърдния Бог! Колко силно ще усещате желанието винаги да Му угаждате, винаги да Го пазите свят в сърцето си! Тепърва трябва да се обърнете към своя ангел, защото имате най-ценното съкровище, поставено в най-скъпия съд. Трябва да се подчините на постоянното наблюдение на вашия ангел и да се молите с него. А когато молитвата не е възможна от ваша страна, например когато спите, вашият ангел е там, за да я отправи вместо вас. Както запаленият светилник в храма гори постоянно пред олтара, така и молитвата, отправена към ангела, няма да престане да гори в храма на твоето сърце. Исус е установил жилището си там; Неговата благодат ще изобилства все повече и повече във вас и тъй като сте водени от действието на благодатта, постепенно ще се изкачите на небето, където ще можете да участвате във вечната вечеря. Това блаженство обаче може да бъде постигнато само чрез вашето ръководство, Ангеле-хранителю. Покажи ми милостта Си и укрепи немощта на душата ми, която жадува да прибегне до извора на благодатта. Ако не се приближа към Исус Христос, ще бъда отстранен от живота, а когато се приближа към Него недостойно, ще си навлека Неговия гняв. Какво да правя? Искам да се предам в твоите ръце с всичките си недостатъци и нужди; ти ще изпросиш моята благодат и тя ще очисти душата ми от греховете; ще ми вдъхнеш любов към добродетелта и тя ще ме направи благосклонна към Бога. О, как бих искала да мога да проливам сълзи на любов пред Господа в твое присъствие, да поливам нозете Му със сълзите си като Магдалена! Колко сладко би било за мен да бъда винаги в единение с Него и да отправям молитвите си директно към Него! Води ме към това велико блаженство и ми дай възможност заедно с теб да въздавам слава, чест, поклонение и благодарност на Господ Исус, сега и винаги, и во веки веков.

22-ри ден от месеца

Над всички чинове на Архангела царува Пресветата Дева Мария. Цялото войнство от небесни духове, озарено от сиянието на Нейната слава, я възхвалява и въздига. Но Небесната кралица се отнася с милост. Знаете ли какво е горещото ѝ желание? Това е желанието да ви види на небето заедно със себе си. Но дори и на земята, заради благочестието на сърцето си, заради горещите си молитви, можете да бъдете сгрявани от лъчите на Нейната светлина, възхищавани от любовта ѝ и възвеличавани от красотата на нейните съвършенства. Присъединете се към небесните същества и заедно с тях благославяйте Божията майка. Всичко ви кара да й се покланяте. Небето и земята възвестяват нейната слава. Отец, Син и Свети Дух свидетелстват за нея. На нея, Майката на Исус, нашата Дева, да бъде слава, поклонение и благодарност во веки веков.

Чуй нашето хваление, Света Богородице. Царице на небето и земята, изслушай нашето хваление; благославяме Те и Те възхваляваме; поднасяме Ти сърдечната си възхвала. Ти си спасението на тези, които Те призовават, убежището на грешните, застъпничеството на християните, утехата на скръбните, блаженството на избраните, надеждата на хората; изслушай ни и ни покажи милост; спаси грешника, който пада в нозете Ти; нека кръвта, пролята на Кръста от Твоя Божествен Син, да очисти греховете му. Ти си Майка на слабите и немощните; той е слаб и сираче. Той влага цялото си блаженство в това да се пренесе в мислите си в подножието на твоя трон и да те нарече своя Майка. Колко сладко и утешително е това име, което му дава радостна надежда! Няма да престанем да ви благославяме и да идваме при вас със същата любов и надежда. Ти ще ни чуеш, защото обичаш изповедниците на Твоя Син и отваряш сърцето Си за тях, за да намерят в него убежище и утеха. Нека сърцето на Непорочната Дева Мария, съкровище на всяка благодат и всички съвършенства на блажените, да бъде благословено завинаги.

23-ти ден от месеца

Праведният човек е като лозата, засадена от бащата на семейството, който грижливо я отглежда. Исус Христос има удоволствието да ви приеме в Своята църква като един от Своите избраници; Той ви поръсва с благотворната роса на Своята благодат, за да можете да принасяте плод. Той заповяда на един от верните си слуги да пази лозето, за да не дойде дива свиня и да го опустоши. Назначеният пазител смята, че за него е огромно удоволствие да принесе на небето плодовете на любимото си грозде. Какво е значението на тези плодове? Това са горещите молитви, делата на любов, търпение и смирение; това са дните, посветени на добри дела, съответстващи на божествената воля. Тези дела не погиват; те са безсмъртни. Ангелът ти ги отнася на небето, представя ги на Господ, поставя ги заедно с молитвите на светиите в златната кадилница, която благоухае пред престола на Всевишния, и ги вписва в книгата на живота. Много благочестиви християни имат навика да носят златото и среброто си на някой свят човек, за да ги раздаде на бедните; те смятат, че милостинята им, дадена от ръката на свят човек, ще бъде по-приемлива за Бога. Трябва отново да повторя, че твоят ангел е много доволен от добрите дела, които си го помолил да представи на Господа, и че тези дела придобиват нова стойност, тъй като имат такъв свят застъпник. Едната в този живот е дарът на благодатта, която оживява душата и я обогатява с нови плодове, а другата - на небето, където ще бъдете удостоени със слава и вечно блаженство. Ако знаехте стойността на Божиите дарове, как сърцето ви щеше да се разпали от желание да ги заслужите! Значението на благодатта е по-голямо от всяко човешко разбиране; тя е, както казва един светец, "определено участие в същността на Бога. Исус Христос ни я дава като извор на жива вода, която изпълва душата, прави я жива и я подхранва за вечен живот. Поради тази причина апостолът ни казва, че това е вечен живот в Исус Христос. Небесната слава е единение с Бога, което осигурява блаженство на Неговите избраници; а благодатта е също единение с Бога, което може да се постигне само чрез вяра, истинско, реално единение, което осигурява на нашите дела свръхестествени заслуги. Този благословен и славен съюз се укрепва с постоянната помощ на новата благодат, когато душата стане достойна за нея, като постоянно върши добри дела. Благословен, наистина благословен е стократно праведният човек! Той е докоснат от благодат, която оживява душата му и освещава делата му. Човек, чието сърце е обременено с грехове, е мъртъв, а делата му, най-славни в очите на света, са мъртви. Много християни приличат на смокини, покрити с листа, но без плод. Те са християни, чиито намерения не са пропити с любов. Нека се събудят от съня си! Часът на съда наближава. Помислете заедно с вашия ангел какви са били делата ви, какви са били молитвите ви, какви са били добродетелите ви; помислете какво е било търпението ви, покорството ви, смирението ви, любовта ви към ближните, услугите, които сте им оказвали; помислете също какви мотиви са ви карали да действате: дали божествената любов е била мотивът и причината за вашите действия? Изчистихте ли сърцето си от замърсяването на себелюбието? Не се ли е промъкнала в действията ви и не ги ли е отклонила от първоначалната им цел? Срамуваш се и се срамуваш, а съвестта ти те тревожи. Започнете да действате; времето скоро ще изтече. Ако действате с усърдие, до вечерта, в края на работата си, ще получите наградата си; а за да е сигурен успехът, молете се на своя Ангел-хранител:

Научи ме, свети Ангеле, на чистота и праведност на намеренията, които придават небесна красота на най-обикновените действия. Дай ми възможност целият ми живот, белязан от любов, да бъде посветен на Бога; искам да изпълня желанията ти, Ангеле-хранителю, за да мога по този начин да угодя на Господ.

24-ти ден от месеца

Виждал си стражите в царските дворци, които денем и нощем пазят владетелите. И на човека е даден страж; човекът е престолът на Царя на царете. В чистото му сърце обитава Господ: Затова беше необходимо един от небесните духове, съставляващи войнството на Всевишния, да бъде поставен за пазач на тази кула. Християнинът, просветен от вярата, вижда колко велик е човекът, на когото е приготвен венецът на славата в небесното царство. Защо забравяте, че един ангел е с човека и го защитава с покривалото си? Помнейки това, вие ще изпитвате най-голямо уважение към най-малките си братя. Знаеш ли, че този бедняк, когото презираш, този слуга, когото твоята надменна гордост унижава, този човек, чиито недостатъци са ти толкова противни, че всички тези хора са под закрилата на Ангела, който ги обича и подкрепя? Знаеш ли, ти, който изричаш думи, без да ги обмислиш, чиито примери и речи са заразителни като смъртоносен дъх, знаеш ли, че този младеж, съблазнен от теб и въвлечен в пътя на нечестието, е под закрилата на ангела, който стои пред лицето на Бога на небето? Отговорът на този въпрос ще бъде потърсен от теб; защото, угаждайки на Сатана, ти отнемаш от Божия ангел душата, която той е пазил в невинност и е водил към свято поведение; и чрез теб тази душа е загубила съкровището на благодатта и е умъртвена. Който заблуждава брат си, е крадец и разбойник. Божият ангел ще бъде неговият обвинител.

Обичайте ближните си и им помагайте в техния път на живот с постоянство и енергия. Защо децата на Небесния Отец се поддават на вражда и раздор? Следвайки примера на своите ангели, обединени помежду си от любовта, те трябва да образуват едно семейство в Божия дом. Нима сърцата им не изпитват нуждата да се обичат един друг? Може ли да има по-голямо удоволствие от това, което ни доставя любовта един към друг? Когато си понесъл обидите на другите, не ти ли дава съвестта вътрешното удоволствие на спокойното сърце? Когато посещавате болен бедняк, не усещате ли ръката на Ангела пазител, който ви благославя? Когато утешавате бедните, споделяйки с тях хляб, вашият Ангел пазител изпраща ли в душата ви благостта на Господ и изпълва ли сърцето ви с божествена радост? Когато напътствате един млад човек, за да го научите на спасителните за душата му истини, неговият ангел записва всичките ви думи в Книгата на живота. Ако приятелският ви съвет е върнал някой от братята ви от пътя на нечестието към пътя на спасението, неговият ангел се радва на обръщането на този грешник, издига се на небето и възвестява това радостно събитие на всички избрани и ви носи техните благословии. Ако разговаряте с благочестив приятел, обсъждате с него за Бога, за Исус Христос, за Божията Майка и ако се подтиквате един друг към добри дела, разпалвайки сърцата си с божествена любов, вашите ангели слушат разговора ви, вдъхновяват ви със светите мисли, които си предавате, и молят небесната благост да ви дари. Блажен е човекът, който възпитава младежите в благочестие! Блажен е служителят на божественото слово, който наставлява братята си чрез своето учение! Праведници! Бъдете обединени в едно лице с вашите ангели; не се отделяйте от тях по време на пътуването си към вечността. Може да ви оприличим на прелетни птици; летите към непознати брегове, подражавайки на плахите лястовици. Когато настъпят дните, в които трябва да отлетят към по-топла земя, те се събират и тръгват заедно. Ако бяха разделени един по един, щяха да се заблудят и да изгубят силата си, но всички заедно, показвайки пътя и насърчавайки се един друг, щяха да стигнат безопасно до мястото, където Господ им беше приготвил храна. Човек, който се обединява с ближните си в истинска любов, става непобедим. Ангелите пазители на неговите приятели стават негови защитници. Да обичаме ближните си, да участваме в тези хуманитарни дейности, чиято основа е християнската любов, означава да придобиваме все повече и повече приятели - тук, на земята, сред хората, и там, на небето, сред ангелите. Затова непрестанно отправяйте молитвите си към благодетелния си Господ и викайте:

Бъди благословен, о, върховен Царю на ангелите и хората, бъди прославен и възвеличен во веки веков! На Теб Ти е угодно да живееш в сърцата ни; чрез неизразимата Си любов Ти ни приобщаваш към ликовете на ангелите; ние живеем пред очите Ти и в Теб сред небесните духове. Какво уважение ми вдъхваш към себе си и към всички мои братя! Постави в устата ми свещени думи, за да мога да ги изрека пред Теб и да разсмея ангелите. Изпрати ми мъдрост, която да освети живота ми и да го направи достоен за единение с ангелите; вдъхни в сърцето ми пламенна любов, която да ме подтиква да правя добро на моите ближни мъже и жени. Желанието на душата ми е да те благославям, Небесни Татко, и да ти се покланям с Исус Христос и Светия Дух пред лицето на ангелите, сега и винаги, и во веки веков.

25-ти ден от месеца

На какво блаженство се радват християните, които вярват в закрилата на Ангелите пазители! Бащата и майката се радват, защото смятат, че ангелите пазят децата им. Те ги призовават в молитвите си и ги молят да им помогнат във важната и трудна задача да отгледат младото си семейство. Благочестивата майка се моли на Ангела пазител на детето си да я напътства и вдъхновява, така че нищо да не й тежи - нито нощните вълнения, нито скръбта, нито непрестанните грижи. Ангелът укрепва силата на майчината любов. Майката е сигурна, че небесният Дух пази люлката на детето ѝ. Когато синът ѝ напуска дома на родителите си и всеки ден отправя молитви към своя Ангел-хранител, тя се успокоява с мисълта, че Ангелът го придружава по време на пътуването му и го предпазва от всички опасности. Никой човек със сърце не може да отхвърли молбата на една нежна майка; още повече трябва да си сигурна, благочестива майко, че молитвите ти винаги ще бъдат чути от Ангелите пазители на твоите деца. Молете се на ангела на сина си, за да премахне от слуха му речите на нечестивите и да запази в сърцето му чистотата на мисълта; молете се на ангела на дъщеря си, за да я приюти под своя покров от стрелите на демона, от очите на съблазнителя и за да може сърцето й да запази ангелската си невинност. Молете се, бедни майки, молете се за децата си, които са изпаднали в нечестие, и Ангелът Господен ще ги изтръгне от лапите на врага и ще ги върне в стадото на Христос. Молете се, когато се събирате вечер или сутрин, молете се на вашите ангели, те ще предадат молитвите ви на Милосърдния Бог.

И вие, братя и сестри, които сте получили живот в лоното на една майка, и желаете да живеете заедно в лоното на Бога, молете се на вашите Ангели пазители и бъдете всички в съгласие и единомислие. Деца, вие, които обичате толкова нежно баща си и благочестивата си майка, молете се на техните Ангели пазители: така ще им се отплатите за всички добрини, които са ви направили, и чрез застъпничеството на техните Ангели ще наситите душите им с даровете на божествената благодат. Когато смъртта прекъсне нишката на живота на онези, които са били отговорни за дните ви, не спирайте да се молите на техните ангели. По ваша молитва ангелите ще ги защитят от адските сили, ще ги утешат със сладката надежда за блажен живот и ще ги отведат в рая. Тази мисъл ще даде на сърцето ви голяма утеха в скръбта. Вие, които сте свързани с приятелски връзки, молете се на ангелите, които пазят тези, които обичате: те ще обединят сърцата ви в единомислие. Когато дойдете при някого, поклонете се на неговия Ангел-хранител и той ще ви даде своята благословия. Справяте ли се с някого, обърнете се към неговия ангел, който ще вложи сърцето си, за да ви изслуша. Ако имате работа с врага си - молете се на неговия ангел, за да укроти гнева си, който тревожи сърцето на врага ви.

О, пратеници на небесното милосърдие, ангели пазители! Водете всички нас в славата на Бога.

Ангели на пастирите на Христовото стадо! Вдъхновявай ги с благочестива ревност, за да бъде пътят им свят и да ги следват Христовите народи!

Ангели на душите на благочестивите, ангели на светите манастири! Приеми моята възхвала, благодарност и молитва.

Ангели на окаяни грешници! Спри ги от ръба на бездната, избави ги от ръцете на мъчителя на ада; прояви милост към тези заблудени братя. Ангели на слабите и скръбните! Утешавайте братята ми, засищайте глада им с хляба на божествената благодат.

Ангели на умиращите! Спаси душите, които вярват в Исус Христос, защити ги в последната борба с врага и ги заведи с триумф в небето.

Ангели на нашите бащи и майки! Излейте в сърцата им изобилни потоци от Божиите благословии, така че те, заедно с децата си, да бъдат благословени с небесното царство.

Ангели пазители на нашите братя и сестри! Благослови ги, изпрати им всички благословии, насочи ги към правилния път.

Ангели пазители на нашите приятели! Запази в сърцата ни нежните чувства на любовта; дай ни силата да си помагаме един на друг да живеем свято, за да се обичаме завинаги.

26-ти ден от месеца

Всички ангели са наши благодетели. Те непрестанно се молят на Всевишния за нашето спасение. Те се смятат за наши братя, виждат безкрайната любов на нашия Небесен Отец към нас и се уверяват, че заедно с тях Господ ни е приготвил място в Своето царство. Въпреки че не всички те са изпратени да ни защитават, можем да се молим за всички тях да ни дарят с Божиите благословии. Самият Серафим ще внимава за смирената ти молитва и самият Херувим ще се застъпва за теб пред Господа. Затова можеш да очакваш застъпничеството на всички тях. Като знаете, че ще живеете в тази компания за цяла вечност, започнете да говорите с тях набързо. Затова отхвърлете мислите си, опознайте величието на своето щастие, вслушайте се в прекрасните песни на ангелите. Тогава сърцето ви ще се разпали от копнеж за небесно щастие и ще молите ангелите да ви измъкнат от земния затвор. Не напразно вашият Господ ви съобщи имената на тримата си главни ангели - Гавраил, Рафаил и Михаил. Той искаше да ви покаже как да им се молите, за да получите тяхната помощ. Гавраил означава Божията сила. Когато се молим на Него, ние сме като дете, което се крие зад щита на могъщ воин. Освен това, колко многобройни са вашите страдания! Телесните и умствените ви недъзи са безбройни. Обърни се с молитва към Рафаил: той е божественият лечител срещу всяко зло и утешител на всички страдания на душата ти. А Михаил е водачът на небесното войнство. Колко значимо е името му! Това означава: Кой е като Бога? Със знака и силата на тези думи той порази Денника. Напиши го на знамето си и с него ще победиш враговете си. Когато страстите ви поведат към зло, когато порочните удоволствия ви измамят, когато светът започне да ви съблазнява, кажете с Архангела: Кой е като Бога? И издигнете към Господа молитвените чувства на сърцето си:

Господи Боже наш, Който си устроил чудния ред на служението на ангелите, направи ни добро, според Твоята неизмерима благост, да изпратиш нашите ангели пазители в този ад на страдания и беди, така че под техния покров врагът, който иска да погуби душите ни, да не може да ни докосне.

27-ми ден от месеца

Ако благодеянията на вашия Ангел не ви трогват, ако сте нечувствителни към готовността му да ви служи, тогава поне трябва да се страхувате от неговото негодувание и справедлив гняв, с който може да ви накаже за неблагодарност. Горко на човека, който пренебрегва Божия ангел! Ако Той свидетелства на небето за добрите дела на праведните, свидетелства и за беззаконията на грешниците: така казват Свещеното Писание и учението на Светите отци. Ангелът ще се яви веднъж на съда като достоверен свидетел и ще ни представи за наказание за нашите грехове. Тогава ще се отвори книгата на живота и в нея, като в живо огледало, ще се появят нашите добри дела и пороци. Нашите прегрешения, казва свети Августин, са записани като в книга в списъка на небесните духове, които ще бъдат определени да накажат грешниците за тях. Тертулиан, разсъждавайки за писателите, пише: "Пази се тези редове, които си написал, да не бъдат представени пред съда за твоето обвинение, подписани с ръката на ангелите. Пазете се, за да не се превърне вашият Спасител във ваш неумолим Съдия; божествената кръв на Исус, пролята за вашето спасение, ще извика за отмъщение за вашите прегрешения. Светите тайнства, тези източници на благодат, ще се превърнат в източници на осъждане. Твоят ангел, верният ти пазител, ще се яви като строг обвинител. Казахме, и това е неоспорима истина, че благословените ангели съчувстват на грешника; но тяхното състрадание е ограничено до граници, отвъд които милостта им се превръща в негодувание. Както пчелите се разбягват от дима, а гълъбите от смрадта - казва Василий Велики, - така и Ангелът-хранител на нашия живот е отделен от множеството и смрадта на греха. Когато храмът в Йерусалим беше осквернен, се чу гласът на ангелите, които го напускаха с този вик: да си отидем оттук. По същия начин, когато душата е изпълнена с нечестие, търпението на Ангела пазител се изчерпва и той я оставя като плячка на враговете. Той не само я напуска, но и изисква да отмъсти за нейните беззакония. Но кога свършва милосърдието и настъпва времето на отмъщението? Това е тайната на Провидението. Дано Бог ни дари да не настъпи това време. Нека никога не обиждаме нежното сърце на нашите ангели и не ги превръщаме в наши обвинители, а не в защитници и пазители. Нека не угасяваме в сърцата си нежната им любов към нас и ако сме ги обидили с продължителното си коравосърдечие, нека се опитаме да ги умилостивим с покаянието си. С Ангела пазител покаянието е утешително, лесно и плодотворно. Точно обратното, в царството на Сатана покаянието е недвусмислено свързано с отчаяние. След като нахрани грешника с различни видове нечестие и го прониже с беззакония до костите му, демонът започва да измъчва жертвата си. Много страсти смущават сърцето на грешника; страшен смут в душата и тежки разкаяния не му дават покой. Тежките вериги на лошите му навици и бремето на греховете му го връхлитат. Накрая настъпва часът на смъртта, моментът, в който безплодното дърво е посято и хвърлено в огъня. Ангелите на небето изоставят изгнаника. Той остава сам с демоните, които се готвят да отведат душата му в подземния свят. Те вярно записват престъпленията му, а душата на престъпника, излязла от затвора, попада в ръцете на мъчителите си. Колко тъжни са пътищата, по които върви грешникът! Колко мрачен, колко страшен е техният край! Като затворник на закона той е изправен пред Божието съдилище; всички избрани го отхвърлят. Ангелът на закрилата, свидетел на престъпленията му, го обвинява; Божият съд е като гръмотевица над него; демоните го взимат във властта си, хвърлят го в огнените пламъци, окован с адските окови; тези мъчители го измъчват, разкъсват, измислят внезапно хиляди смъртни случаи през цялата вечност. Но ако този нещастен човек беше послушал съвета на своя ангел, той щеше да се радва на вечно блаженство и да вкуси небесни радости от Извора, който тече свежо в душите на избраните в Божия дом.

Луди хора! Как можем да забравим вечността, от която ни дели само една крачка, само една минута?

О, Боже мой, Ти си цялото ми блаженство; като казвам това, не мога да не пролея сълзи от радост; не мога да не си помисля с нежност, че ще благоволиш да се вселиш в нас и ще изпратиш Своите Ангели да останат с нас. Кой може да си помисли за такава огромна Твоя любов към нас и да не почувства радостна утеха в сърцето си? Възможно ли е, Боже мой, след всички Твои милости, които си показал на човека, след всички явни доказателства за Твоята любов към него, той да бъде обиден от Теб? Наистина, случва се така, случвало се е много пъти и на мен, и о, ако само аз бях виновен за такава позорна неблагодарност! Всеки път, когато се опитвах да се поправя с покаяние - и Ти ми прощаваше, Ти ми показваше голяма милост и безкрайната Си любов към мен. Нека целият ми живот да бъде посветен на това да благодаря за Твоите неизказани милости! Продължи ми, Господи Боже, помощта Си. Ако бъда изоставен от Теб, цветята на добродетелта, които си посадил в пещерата на душата ми, ще изсъхнат и в нея ще се всели предишното опустошение.

Не допускай, Спасителю мой, душата, която си изкупил чрез страданията Си, която си избавил от челюстите на змията на подземния свят, да загине завинаги.

28-ия ден от месеца

Ирод заповяда да хванат апостол Петър и да го затворят в тъмница под стражата на шестнадесет мъже, за да бъде умъртвен след празника Пасха.

През времето, когато Петър е в затвора, църквата непрестанно се моли на Бога за него. Същата нощ, след като Ирод възнамеряваше да го изведе пред множеството, Петър, вързан с две вериги, спеше между двама войници, докато стражата на вратата пазеше затвора.

А когато ангелът Господен застана до него, в тъмницата засия светлина. Небесният пратеник събуди Петър и каза: "Стани бързо. И веригите паднаха от ръцете му.

Тогава ангелът каза: "Облечи се, обуй сандалите си и ме последвай. Петър излезе и го последва, мислейки, че не вижда истинско събитие, а сън. След като преминаха през първата и втората стража, стигнаха до желязната порта, която водеше към града и се отвори сама. Те влязоха и минаха през една улица, когато изведнъж ангелът вече не беше с тях.

Тогава Петър, като дойде на себе си, каза: "Сега наистина виждам, че Господ изпрати Своя ангел да ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.

И като се замисли, дойде в къщата на Мария, майката на Йоан, наречена Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха. Те му отвориха вратата и когато го видяха, бяха много изненадани. Така и ти се мъчиш в тъмния си затвор, враговете ти те заплашват със смърт, но не се обезсърчавай - твоят ангел е с теб. Стани, казва ти, следвай ме в небето; и ти, подобно на птица, която е пусната от мрежите в пустинята, ще следваш своя Ангел по тайнствените пътища в небето. Скоро мракът ще се вдигне и ще изгрее денят, вечният ден, който няма западна страна. Пренебрегвай земята, копнеж за небето. Пренебрежението и копнежът са двете крила, на които ще последваш своя ангел. Вратата ще се отвори и пред вас ще се появят множество избрани, които ще отправят настойчиви молитви за вас. Когато дойдете при тях, ще предизвикате в тях голяма радост. О, затворнико на вавилонския бряг! Повдигни очи към свещеното жилище, към множеството избрани, към дома на твоя Бог, и с ангела си запей свещените песни на Сион; излъчи радостите на Отечеството. Денят на освобождението наближава; веригите на пленничеството скоро ще бъдат развързани от ръката на ангела и ти ще излезеш да празнуваш в Йерусалим вечните Господните празници.

Всемогъщи и вечни Боже, Ти, Който по съвета на неизказаната Си благост си дал на всички вярващи от самото начало на тяхното съществуване ангели-пазители на душата и тялото, освети сърцето ми, за да се храни от любов към безсмъртния Дух, Когото Твоята милост е изпратила за моя закрила, за да мога под сянката на Твоята благодат и под Неговия покров да съзря заедно с Него и с всички светии сияйната слава в Небесното отечество.

29-ти ден от месеца

Светото Писание и писанията на Светите отци ни разказват за чудотворни явявания на ангели на хора, които са добри към Бога. Небесните духове изпълниха свещеното жилище на Дева Мария в Назарет; те я придружаваха навсякъде, по всички нейни пътища и се радваха на святото ѝ присъствие.

Небесните духове съпровождали апостолите по време на дългите им пътувания по света; те им носели избраното, избавяли ги от ръцете на враговете и ги пазели от опасности. Небесните духове заобикаляли светите мъченици; когато мъчителите ги извеждали на пазара и ги подлагали на всевъзможни мъчения, отрязвали главите им или ги хвърляли на хищните зверове, за да ги изядат, ангелите ги утешавали сред този ужас, сочели им небето и ги увенчавали с венци на безсмъртието. Ангелите пазители са хора от светия живот, които се намират във важни обстоятелства и ги заплашва голяма опасност. С предложенията си те отблъскват злото, което неминуемо ще ги сполети. Господи! Какъв приятен съюз на любовта си обединил Твоите небесни и земни деца! Твоят Дух, Духът на любовта, добротата и мъдростта, одухотворява всички Твои избраници и ги обединява във връзки на взаимна християнска любов. Ти не забравяш бедните и онеправданите, не изоставяш слабите. Ти изпращаш Своите ангели да помагат на земните си братя. Те превръщат земните ни скърби в предвкусване на небесните радости. Твоите ангели ни водят по свещени пътища към Теб и в Твоята любов намираме мир за душите си. Накарай ни да разберем тези свещени истини. Ти си авторът на всички блага; Ти разпалваш ангелите с нежна любов, с която те участват в нашите нужди; оживяваш сърцата ни с чувство на жива благодарност за добрите им дела; вдъхваш ни пламенна любов и пълна готовност да следваме техните съвети и светите им вдъхновения.

30-ия ден от месеца.

Няма причина християнинът да се страхува от смъртта. Той я желае, призовава я, очаква с нетърпение нейното идване. Особено смъртта е желана от този, който постоянно е предаден на своя Ангел-хранител. Той е сигурен, че Небесният му пазител няма да го изостави дори в последния час от живота му; радва се, че най-накрая ще го види лице в лице, готов да го поведе и представи на Небесния му Отец. Размишлявайки върху изминалите дни от живота си, той ще си спомня както за благодеянията, които е получил от Ангела, така и за опасностите, от които е бил избавен под неговия покров, и за молитвите, които му е отправял, а в лоното му ще черпи утеха и утеха в предсмъртните си мъки.

Какво е смъртта? Това е моментът, в който Ангелът пазител освобождава връзките на плътта, подобни на стените на затвора, и освобождавайки душата от плен, ѝ казва: "Дойде времето, погледни към Небето! Постепенно земният мрак се разсейва, небесната светлина започва да свети, завесата пада - и там, на границата на този и вечния свят, пред праведния човек се откриват удоволствията на вечното блаженство. Защо се страхувате от смъртта? Исус Христос го е победил, разбил е жилото му. Християнинът не умира; той преминава от живот, изпълнен с тъга и скръб, към живот, изпълнен с блаженство. Чрез тайнството Кръщение човек получава нов благодатен живот и чрез смъртта преминава в блажения живот, в Царството на славата. Тук е краят на земното поклонничество на човека с Ангела. Представям си двама млади кралски синове, които в далечни земи са се прославили с победите си и са се отличавали с храброст и непоколебимост в битките. Завръщайки се с триумф в родината си, те се радват при вида на родната си земя и с неизразим възторг влизат в родния си край; сърцата им се вълнуват и треперят, когато се приближат до дома на родителите си и видят баща си да стои на вратата заедно с благородниците, които искат да им окажат тържествени почести, подобаващи на победителите.

И така, питам отново: какво е смъртта? Това е моментът, в който един ангел с добро сърце, облегнат на леглото на умиращия, със златен ключ му отваря вратата към рая. Кристиан! Чуйте какво ви казва Светото писание: пейте нова песен през всичките дни на живота си заедно с вашия ангел и в последния си дъх ще чуете хармоничното пеене на ангелските хорове и ще кажете: Господи, ще вляза в Твоя дом, ще се поклоня на Твоя свят храм. Щастлива е душата, която, напускайки смъртното тяло, се уподобява по чистота на Ангела, който я приема в обятията си. Представена е визията ѝ: Всевишният в непристъпното светилище на вечността, Исус Христос от дясната Му страна, сияещ със славата на Божеството; пред тях Пресветата Дева Мария, множеството светци и ликовете на ангелите; душата идва при своето Отечество и се наслаждава на блаженството!

Така младият Товия по време на дългото си пътуване в непозната страна е придружен от ангел Рафаил, който приема образа на Азария. Под закрилата на своя небесен водач той се избавил от много опасности, които заплашвали живота му, и получил от него всички възможни благодеяния; ангелът избрал добродетелната Сара за негова съпруга; той ги спасил и двамата от ръката на демона, върнал ги в страната си здрави и невредими, а в края на дългия си път дал зрение на бащата на младия Тобиас, за да може праведният старец да види щастието на сина си и раждането на внуци в дома му. Тогава ангелът се отвори пред тях и се възнесе на небето пред очите им. Товия и баща му паднаха на земята, заровиха лицата си в земята и благославяха Бога в продължение на три часа; след това станаха и разказаха за чудесата, които ангелът беше извършил над тях.

И твоят Ангел-хранител ще те придружава в земните ти странствания, ще те пази и ще ти прави добро. По някое време ще го видиш ясно и ще се окажеш дори по-щастлив от младия Тобия. Ангелът ще ви каже: "Бяхме обединени в свято приятелство; сега Всемилостивият Отец ни призовава при Себе Си; там ще се обичаме завинаги и никога повече няма да се разделим.

Свети Ангеле-хранителю и мой Застъпниче, ще дойде ли скоро денят, в който ще ми кажеш, че земното ми поклонничество вече е приключило, че небесните врати вече се отварят за мен? Колко копнея да те видя, мой небесен приятелю! Ти ме обсипваш с благодеяния и дарове на благодатта, но аз все още не те виждам. Благословен да бъде мигът, в който душата ми, напускайки своя затвор, внезапно ще те види лице в лице!

О, ако тогава се окажех чист, без петно от грях и като теб! Научи ме как да се подготвя за този тържествен момент на преминаването ми от този живот към вечния живот. Смъртта е сладка и желана за праведните; изпрати ми такава смърт, за да може моят Спасител да ме посети в последната минута от живота ми и да освети сърцето ми с изливането на Своята благодат. Нека всички мои страдания бъдат очистени от Неговата свята кръв. Божията майка! Не отклонявай ухото Си от предсмъртната ми молитва; освети я с благоволението Си. Небесни ангели и ти, мой Ангел-хранител, не ме оставяйте на смъртното легло, обединете молитвите си с последния ми дъх на молитва. Приеми ме и ме заведи в Рая. О, каква светлина ще ме озари тогава на смъртното ми легло! Ще бъда заобиколен от родители, приятели, които ще проливат сълзи за мен, но като ги успокоя, ще им кажа: Не плачете, отивам в царството на радостите; ангелите на небето ме очакват.

31-ви ден от месеца

О, благословена обител на Божия град! О, сияен ден на вечността, който никоя нощ не затъмнява! О, безкраен ден на радост и мир, който не се нарушава от никакви превратности. Защо този ден все още не е изгрял върху руините на времето и всичко, което скоро изчезва с времето? Тя осветява праведните с вечното си сияние, но ние, пришълците на земята, я виждаме само отдалеч, сякаш през тъмна завеса. Ти, свети ми Ангеле, го виж. Утеши душата ми в тъжно изгнание и я озари със светлината на Твоето сияние. Тук, на земята, те посрещат болести, изкушения, душевни скърби, мрачни съмнения и рядко, рядко - светли призраци на щастие; но там, на Небето, няма страх, няма болести, няма скръб, няма борби: има вечен мир и вечна радост. Там, в светлината на Божеството, ще видиш светлина и ще съзреш безкрайна красота. Ако един слаб лъч от божествената истина ти доставя удоволствие и наслада, какво ли ще е то, когато го видиш в пълното му сияние! Ако една искра божествена любов разпалва душата ви и я изпълва с блаженство, какво ще бъде, когато видите от дълбините на Бога пламъка на вечната любов, който се излива в сърцето ви, когато се изгубите в безбрежния океан на Божията доброта? Тогава сърцето ви ще се разшири неимоверно, за да обича, и Бог ще го изпълни със Себе Си: защото Той, като върховно благо, като най-висше съвършенство, се открива на Своите избраници. Той е всичко във всичко; Той е тяхната мисъл, техният живот, тяхното блаженство. Избраните са потопени в този океан на живота, в тази дълбочина на Божиите съвършенства. На небето вече няма време; там е вечността безкрайна, безгранична - безбрежен океан. Избраните ще царуват вечно с Бога, като се усъвършенстват все повече в любовта и стават като Бога.

Син на земното скитане! Вие не сте в състояние да разберете чудесата и удоволствията на вашето небесно отечество, които дори ангелът не е в състояние да ви предаде. Архидякон Стефан, убит с камъни и ранен, когато видял трептящ лъч от славата на Исус Христос, забравил жестокостта на мъченията си и се предал на възторг от радостта (Деяния 6). Светият мъченик Лаврентий, положен върху нагорещеното желязо, почувствал в душата си разхлаждащата роса на небесните удоволствия и починал спокойно върху желязната решетка. Праведният човек забравя всичко земно, когато красотата на небесните обители и блаженството на небесния живот се разкрият по тайнствен начин пред неговото съзерцание. Небесният живот е безсмъртие, той е вечно наслаждаване на любовта и блаженството, той е благодатно участие в божествеността на самия Бог. Да съзерцаваш Бога и да Го обичаш, и все още да Го съзерцаваш и да Го обичаш - това е Раят! Не! Сърцето ви не може да предвиди дори това, което Бог е приготвил за вас. И така, радвайте се, възвишете мислите си и сърцето си, защото скоро ще получите венеца на безсмъртието. Кога ще се изпълнят думите ти, о, свети ангеле? Кога ще си почина в дома на Отца си? Кога ще Те видя, Господи? Кога ще се появя пред Теб и ще Те видя, най-сладкия Исусе? Кога Ти, Спасителю мой, както някога Йосиф се откри на братята си, ще се откриеш и на мен, слабия и немощния? Твоето царство, Боже мой, е единственото ми отечество; дай ми възможност аз, изгнаникът, да вляза в него. Утехата ми винаги ще бъде да разговарям с Теб, о, свети Ангеле, за блаженството на рая. С теб ще пея песните на благословените на небето. Мислите и чувствата ми винаги ще бъдат с тях. Ще живея, ще се боря, ще правя всичко единствено за Небето. Ще вляза в битка с всичките си врагове; ще спечеля победа над страстите си и заблудите на ума си; ще се опитам да изпълня всички дни на живота си с добри дела. На Твоята помощ се надявам; Твоите разговори могат да ми бъдат утеха.

Молитвено обръщение към Ангела пазител

Благословен си Ти, Господи, Боже наш, Който изпращаш на човека през земния му живот не само естествени възпитатели, наставници и благодетели, но и Твоите свети ангели, за да го пазят и да го водят към целта му по тайнствени пътища! Благословен си Ти, Господи на Силите, Който даваш възможност на човечеството чрез взаимопомощта помежду си да изпълнява Твоя свят закон и чрез съюза на любовта с Твоите свети ангели да достигне по-лесно с тяхна помощ небесното царство! Благословен е Всевишният, Който е създал херувимите, серафимите, архангелите, ангелите, троновете, господствата, княжествата, властите, разумните сили, Който ми даде и ангел-хранител!

Невидим приятелю на моята душа, неуморим свидетелю на моите дела, мой Ангеле-хранителю, с какво ще ти се отплатя за твоята роля във вечната ми съдба, за неизвестните услуги, които ми оказа, за които ще узная едва във вечността, когато духът ми ще отхвърли от себе си смъртното тяло? Като дете нямах никакво съзнание за себе си; после, поради разпиляност и самоволни падения, емоционалните ми сетива бяха толкова огрубени, а погледът на ума ми - замъглен, че не знам колко добро си ми направил от началото на моето съществуване; Как си ме пазил в детството ми, подкрепял си плъзгащите ми се стъпки, стоял си до мен в сънищата ми, носил си небесни радости на душата ми в дните на детството ми; държал си ме невидимо, когато в младостта си бях увлечен в дълбините на греховността; Той ме спаси по незнаен начин от опасности и бедствия, отклони от мен нещастията, отстрани камъните на изкушенията и съблазните, предпази ме от беди, в скърбите ми вдъхна доверие в Божието милосърдие, подтикна ме със своето вдъхновение да се издигна от падението в греха, събуди ме от моята глупост и небрежност по отношение на вечната ми съдба, насочи ме тайнствено по пътя на покаянието, припомни ми Божия съд, прониза сърцето ми с копнеж сред греховните забавления, не ми позволи да отслабна в изкушението, прогони от мен отчаянието в изпитанията, измъкна ме от мрежите, в които ме оплитаха враговете на душата ми, насърчи ме да ги победя, разпали сърцето ми с божествена любов, укрепваше духа ми в молитва, възбуждаше ме за всяко добро, радваше се и на най-малкото разкаяние като на мое собствено щастие, досега ме предпазваше от внезапна неразкаяна смърт и ме спасяваше от челюстите на ада.

В моето безразсъдство и дела, достойни за вечно осъждане, отдавна щях да се превърна в храна за адския огън, ако твоята любов, скъпи ми падре, не беше потърсила от Бога време за моето покаяние. О, колко срам ме обхваща при мисълта, че ти си постоянен свидетел на моите дела; колко болезнено за мен е съзнанието, че не съм помислил за твоето постоянно присъствие с мен, че не съм имал никаква предпазливост пред очите ти, постоянно съм те обърквал с моя начин на живот! Чувствам, че щом мислите ми бъдат увлечени от изкушенията на вечния ми враг, душата ми става по-отвратителна пред очите ти от тлеещ труп, по-отвратителна от воняща гной. Как си се наскърбил, когато съм се заблуждавал от вихъра на светските удоволствия; как си се наскърбил, когато сърцето ми се е изпълвало с удоволствията на света! Но, понасяйки вонята на греховете ми, ти не ме изостави; макар че те прогоних с лошите си навици, ти ме последва; подражавайки на Господа, който се молеше за разпнатите на кръста, ти си нежен, снизходителен към мен; защити ме, гнусен земен червей, като някакво бижу; дълго търпя моето своеволие; не престана да ме обичаш, макар че ти се възхитих! Прости ми, Ангеле Божий, прости ми моята неблагодарност, забрави скърбите, които ти причиних; не се отдалечавай още от мен, приятелю на душата ми!

Отсега нататък няма да те огорчавам с делата си, няма да те смущавам с безразсъдното си поведение, ще бъда внимателен към твоите внушения и ще подражавам в служенето на ближните си на твоето безкористно служене на мен; с кротост ще наставлявам най-близките си във всяко добро, както ти ме водиш към целта на моето съществуване; Ще понасям с търпение недостатъците на хората около мен, както ти понасяше моите немощи; ще помагам, доколкото мога, да издигам за спасение моите братя, които падат по хлъзгавите пътища на този живот, както ти неуморно се грижиш за моето обръщане към пътя на покаянието! Отсега нататък, възлюбени мой страже, споменът за твоята помощ за моето вечно спасение ще разпалва в мен желанието да се стремя все повече да изпълнявам Божиите заповеди!

Но довърши, Ангеле пазителю, службата, която си започнал за мен. Отклонявай от мен истинските бедствия, утешавай ме в скърби и мъки, бъди ми опора в нещастията, покривай ме с Твоя нематериален щит срещу огнените стрели на врага на душата ми, противопоставяй се на злите действия на лукавия, охлаждай страстите на сърцето ми, укрепвай ме в изкушенията, предпазвай ме от това да предизвиквам съблазън у ближните, контролирай мислите, намеренията и действията ми; и унищожи в мен всяка склонност към земни притежания; прогони от мен небрежността в делата на вярата и добродетелта; помогни ми в слабите ми усилия да постигна вечната си цел; помогни ми да се боря със страстите си; укрепи силата ми в делата на покаянието; постоянно възбуждай в мен чувството на Божията любов, Възбуждай мислите ми към небесните красоти, които превъзхождат всички земни блага; научи ме на добродетели; научи ме да прославям Бога в живота и делата си; научи ме да изграждам щастието си в прослава на Божието име; разпалвай сърцето ми с огнени молитви, подобни на Серафимовите. Научи ме да стоя в светите храмове, както ти стоиш пред Божия престол; в часовете на богослужение ме научи да оставям настрана всички суетни неща и грижи на света и по пътя на верните да представям заедно с теб тогава херувимите; Накарай ме да освещавам празниците на светата Църква, както Ти празнуваш с войнствата на праведните на небето вечната събота; и ме настави да прославям Божиите неща, които се помнят на празниците с чисто сърце, както Ти ги празнуваш в небесните покои с всички свети ангели. Научи ме да насочвам по пътя на истината заблудените си братя, да укрепвам вярата на онези, които се отклоняват от учението на Христовата църква; вдъхновявай ме с преданост към Божията воля във всички обстоятелства на живота ми; пази ме в безопасност във всичките ми пътища; не ме оставяй в земния ми път; бди над моите идвания и отивания; укрепвай ме в умората ми; пази ме в безопасност в съня и почивката ми; събуждай ме за възхвала на Божието име и добри дела!

Когато настъпи часът на моята смърт, побързай да ми помогнеш при отделянето на душата от тялото; бъди мой утешител в борбата със смъртта; вземи ме под своя закрила, когато преминавам в областта на вечността, когато напускам този свят и влизам в един непознат за мен свят; насърчи ме с присъствието си в тази чужда, непозната страна; не ме оставяй тогава да се притеснявам от раздялата с моите роднини, приятели и познати; Зарадвай ме с утешителния си зов в свят, в който не очаквам весел поздрав от никого; преведи ме безопасно през портите на смъртта, не бягай от мен в долината на непроницаемия й мрак; изведе ме от областта на ада, не ме оставяй да се гърча в подземния свят, а ме заведи в тишината и покоя, в покоите на възкресението за вечен живот! Когато най-сетне отново се съединя с тялото си и застана пред Страшния съд на Христос, помогни ми да дам отчет пред него, утеши ме с твоето застъпничество, въведи ме в небесното царство и ме постави пред Божия престол, за да мога заедно с теб, с всички ангелски ликове и всички светии да възвеличавам безкрайните Божии съвършенства, да прославям любовта и милосърдието на моя Спасител, Първосъздателя Отец и Светия Дух, во веки веков. Амин.

Превод от руски език, DeepL.com