Френски съд отнема 6 деца от 10 британски родители след спор за католическо училище
Дъщерите на Клер и Дейвид Греъм, на 9 и 10 години, са поверени на грижите на алжирец, който ги учи на "мюсюлмански молитви". Семейство Греъм разказаха пред LifeSiteNews, че френските социални работници многократно са правили груби коментари за размера на семейството им и са се смеели с полицията, че ще вкарат ужасеното семейство в килии.
ОРНЕ, Франция, 27 май 2021 г. (LifeSiteNews) - Британска двойка, която се надявала, че съдия може да помогне за разрешаването на спора за училищното образование на децата им във Франция, била зашеметена, когато вместо това съдът решил да настани децата в приемни семейства.
Всичките шест деца са католици, а двете малки момиченца - на 9 и 10 години - са настанени при двойка, която, както съобщава майката, отказва да ги води на литургия, но ги е научила как "да правят мюсюлмански молитви".
Една от пълнолетните сестри на децата съобщава на LifeSiteNews по електронната поща, че четиримата по-големи братя и сестри са "много разстроени" от изземването на шестте малолетни и че по-малките братя и сестри просто искат да се приберат у дома.
"Аз и моите по-големи братя и сестра сме много разстроени от това, че са поставени под запрещение, и е много трудно, когато децата питат: "Кога ще можем да се приберем у дома?", а ние не знаем отговора", каза Джорджина Греъм, 21 г.
Дейвид и Клеър Греъм се преместват за първи път във Франция през 2005 г. заради "по-добър живот", както казва Клеър пред LifeSiteNews. Тъй като тогава Великобритания е част от Европейския съюз, британците могат свободно да живеят и работят във Франция. Разходите за живот във френската провинция са били по-евтини от тези във Великобритания и Греъм са можели да си позволят по-голяма къща там.
По това време двойката има четири деца, родени във Великобритания. Днес те имат общо 10 деца, шест от които са родени във Франция. Четирите най-големи деца са пораснали и две от тях, момчета, са във Великобритания. Две от момичетата, на 22 и 21 години, все още живеят във Франция и помагат на родителите си с четирите си най-малки братчета и двете си по-малки сестрички. Дейвид издържа семейството си, като продължава да упражнява професията си на строител във Франция, извършвайки ремонти и поправяйки покриви, обикновено за колеги британски емигранти.
Докато 55-годишният Дейвид не изповядва никаква религия, 51-годишната Клер е ревностна католичка. Тъй като се противопоставя на "боклуците", преподавани в светските държавни училища в квартала на семейството - и защото училищата дават контрацептиви на учениците си, наред с други причини - преди четири години Греймови извеждат четири от децата си от системата на държавните училища.
Първоначалната идея на Клер е да обучава децата си вкъщи. Тогава родител от училището на децата я докладва на френските социални служби, когато децата вече не го посещават. След като изпратили на изненаданите Греъм писмо, социалните работници се появили в дома им. Това било началото на дълги и много трудни отношения между семейство Греъм и различните звена на френския социален апарат.
Джорджина Греъм разказа пред LifeSiteNews, че е преживяла расизъм и тормоз във френските държавни училища.
"Ходих в местните държавни училища и имах много лош опит с расизъм и физически и словесен тормоз", каза тя.
"(Това) е една от причините майка ми да иска да изпрати по-малките ми братя и сестри в католически училища, за да не им се налага да преминават през това, което преживяхме аз и по-голямата ми сестра".
Джорджина каза:
"В училище бях тормозена заради това, че съм англичанка, и ежедневно преживявах расови обиди от ученици и учители. Многократно бях нападана: удряна по главата, удряна, ритана (...) кучешки изпражнения в ученическата ми чанта, дъвки в косата ми. По време на всички уроци по мен хвърляха различни неща, така че беше много трудно да се концентрирам върху урока."
Джорджина потвърждава, че социалните работници за пръв път "са се появили в живота (им) преди около четири години", когато родител е подал сигнал за това, че родителите ѝ са извели братята ѝ от училище. Да бъде разпитвана от тях е било неприятно преживяване.
"Намирам въпросите им за натрапчиви, сякаш отчаяно искаха да открият нещо нередно в родителите ми", казва тя.
"Смятам, че не им е харесало как майка ми е религиозна и има много деца, или фактът, че родителите ми са британци", продължава тя.
"Винаги са се държали много грубо с родителите ми."
Традиционни католически училища
Притеснена от това, че социалните служби ще отнемат децата ѝ, но и от това, че децата ѝ ще бъдат морално увредени от държавните училища, Клеър намира съчувстващи сърца в частните католически училища. Двете момчета (сега на 15 и 12 години) продължават обучението си в католическо училище-интернат в Южна Франция, а двете момичета (сега на 9 и 10 години) са записани в католическо училище-интернат по-близо до дома. Семейството с един доход не е заможно и децата са приети и в двете училища при много щедри условия. Когато двамата им най-малки синове (сега на 7 и 5 години) са достатъчно големи, за да ходят на училище, Греймови ги записват в местното начално училище. Надеждата на Клеър е, че малките момчета ще отидат и в училището на братята си, когато започнат да владеят свободно френски език.
Родителите не са имали - и все още нямат - общи виждания за образованието на децата. Дейвид Греъм заяви пред LifeSiteNews, че няма нищо против децата му да са католици или да ходят в католически училища, но те много му липсват, когато са в пансиони, и знае, че им липсва да са си у дома. Той би предпочел те да ходят в местните държавни училища наблизо, докато семейството се върне в Англия.
Клеър и Дейвид са се разделяли и преди, когато Клеър е взела децата им и е заминала да живее в Англия за девет месеца. В крайна сметка напрежението вкъщи, изострено от социалните работници, отново става прекалено голямо за Клер и през ноември 2020 г. тя заминава да живее в къща под наем в друг район на Нормандия, Калвадос, по-близо до училището за момичетата, като взема със себе си двете най-малки момчета. Клеър заяви пред LifeSiteNews, че просто е имала "нужда от почивка". Дейвид разказа пред LifeSiteNews, че един от социалните работници е предложил на Клер да се премести в Калвадос, за да "свали напрежението" от социалните служби. Само на един час път, децата са виждали баща си често по време на кратката раздяла.
За съжаление преместването изострило паричните проблеми на Греймови, които и без това били напрегнати от травмата, която самонаетият Дейвид получил в гърба. Поради смяната на адреса семейните помощи и социалните осигуровки на Клеър са блокирани. Благодарение на бюрокрацията това положение продължава от 5 декември до 11 май. Клер и децата се издържат в Калвадос със заеми от майка ѝ в Англия.
"Питаха ме безброй пъти защо имам толкова много деца"
Клер и Давид твърдят, че децата им са били здрави, добре гледани и щастливи въпреки проблемите на родителите им. Нито Клер, нито Дейвид владеят френски език, което затруднявало контактите със служителите на социалните служби, които често пристигали, за да разпитат всички деца вкъщи.
Подобно на дъщеря си Джорджина, Клеър смята, че социалните работници презират католическата ѝ вяра, и казва пред LifeSiteNews, че са правили неуместни забележки за размера на семейството ѝ. Когато социалните работници дошли за първи път в дома на Греъм, те се опитали да обсъдят контрацепцията с омъжената майка католичка.
"Питаха ме безброй пъти защо имам толкова много деца", казва Клер.
През април 2019 г. френските социални служби предават досието на семейство Греъм на "Службата за образователни действия в отворена среда" (т.е. Service d'action éducative en milieu ouvert, или AEMO). AEMO е трябвало да провери цялостното благосъстояние на семейството - например да се увери, че разполагат с достатъчно пари за нуждите си.
Служителката на семейството от AEMO сякаш се сприятелява с Клер и именно тя, казва Клер, я съветва да напусне съпруга си и да отиде в Калвадос. Служителят на AEMO също така предлага на Клер и Дейвид да решат разногласията си относно училищното образование на децата пред детски съдия. Когато това довело до отнемане на децата, казва Клер, служителят на AEMO се извинил, че е организирал изслушването. Дейвид обаче смята, че служителят всъщност е отговорен за решението на съда да отнеме децата му.
"Почти съм сигурен, че социалният работник е този, който разколеба съдията още преди да отидем в съда", каза той пред LifeSiteNews.
"Имам чувството, че съдията просто искаше да има повод да настани децата ни в приемно семейство".
Изслушването в края на ноември беше катастрофа от самото начало. По пътя към съда едно от малките момичета повърна върху брат си, като изцапа обувките му. В резултат на това момчето се явило в съда без тях, което направило лошо впечатление на съдията. В съдебните документи се посочва също, че нито едно от четирите деца не е носело палто на заседанието. Две от момчетата не са присъствали, тъй като са били изпратени обратно на училище в Южна Франция, и когато разбрала за това, "съдията побесня", разказва Клер пред LifeSiteNews, "блъскаше по масата, наистина заплашително поведение".
Децата, които са присъствали, са се сгушили едно в друго. Те не бяха отзивчиви, когато ги разпитваха, защото бяха уплашени и наплашени от съда, каза Клер. Това също направило лошо впечатление на съдията.
"Те не говореха много със съдията, защото тя беше много заплашителна", каза майката.
"Аз я намирах за плашеща, така че Бог знае какво са мислили за нея".
Дейвид се явява с адвокат, а Клер - не. Притеснена от адвоката, Клеър обвинява Дейвид, че е хвърлил по нея детско креватче - което е направил преди повече от двадесет години, признава той - и че е психично болен, което Дейвид отрича. Дейвид, ужилен, обвинява Клер, че е хвърлила чаша и че е насочила нож към него. Освен това отправя необоснована критика към училището за по-големи момчета, за което сега съжалява. Клер съжалява, че е наклеветила съпруга си пред съдията, като казва пред LifeSiteNews, че мотивът ѝ е бил да може да задържи дъщерите си в католическото училище, което те обичат.
"Така че ние наистина се объркахме", каза Дейвид пред LifeSiteNews.
"Никой от нас не е насилник, но мисля, че не бихме могли да направим по-голяма каша на изслушването в този ден".
Съдебните документи - които никога не са били преведени на английски език за семейство Греъм и с които Греъм не се съгласяват - представляват тъжно четиво. В тях се твърди, че финансовото състояние на семейството е било "изключително нестабилно", с много неплатени сметки. През октомври социалните работници твърдят, че двете най-малки момчета не ходят на училище, а двете по-големи момчета не искат да се върнат в интерната си. Те твърдяха също, че Дейвид смята, че това училище е твърде строго и дори че Клер е обявила, че иска да се разведе със съпруга си и да замине с децата по време на училищната ваканция през октомври. (Клеър отрича да иска или да е искала да се разведе.)
В документите се обсъжда раздялата през ноември и изненадата на държавното училище, когато момчетата не се появили в клас. В тях се казва, че Дейвид е заявил, че се страхува да се противопостави на преместването им в Калвадос, тъй като смята, че Клер може да съобщи на службите за спешна помощ за него като за невменяем. Казват също, че се е страхувал Клер да не напусне Франция с децата. Също така твърдят, че Клер е заявила, че Дейвид е психопат, има криминално досие в Обединеното кралство и я е малтретирал.
В документите се посочва също, че социалните работници са смятали, че католическите възражения на Клеър срещу местните държавни училища са в нейна полза: "Госпожа Греъм казва, че би било ужасно за [детето], което не може да чете и пише, да ходи в държавно училище... Тя смята, че учението в светското училище е неадекватно и неморално".
Клеър разказва пред LifeSiteNews, че служителката на АЕМО, която тя смятала за своя приятелка, се изправила на изслушването и казала, че Клеър не иска децата ѝ да учат в държавните училища, защото там се раздават контрацептиви. Клер се почувствала унизена от погледите, които последвали това изявление.
В документите също така се твърди, че децата не могат да говорят френски, което Клер казва, че е "лъжа", и добавя, че най-малките ѝ дъщери са били във френското манастирско училище от три години и че учителите са съобщили, че момичетата говорят свободно. Двете най-малки момчета, признава тя, все още не владеят свободно френски език, тъй като не са били в училище дълго време. Документите също така предполагат, че децата са имали недостатъчно добро образование, което Клер категорично отрича.
Решението на съдията шокира и двамата родители. Вместо да застане на страната на единия или другия по въпроса за училищното образование, съдията постановява, че децата трябва да бъдат отнети от грижите им:
Макар и разделени материално поради заминаването на г-жа Греъм в департамента Калвадос малко преди заседанието, обичайното местожителство на малолетните не беше предоставено на нито един от двамата родители, като това положение имаше призвание да продължи, доколкото г-жа Греъм посочи, че засега не обмисля съдебна раздяла със съпруга си. Тя говори за трудности при поверяването на децата на бащата, които социалните служби не са могли да проверят. Накрая трябва да се отбележи, че макар г-н Graham да осъжда избора, направен от съпругата му, считайки го за противоречащ на интересите на общите им деца, той никога досега не е заемал позиция за защита на децата. При тези условия е невъзможно малолетните деца да бъдат поверени на единия или на другия родител. Няма лице, което да може да бъде посочено като надеждна трета страна, и изглежда, че нито един член на семейството не пребивава на територията на страната, а следва да се припомни, че семейството е било много изолирано в региона Орне.
Следователно малолетните деца, които живеят с майка си в Калвадос, ще бъдат настанени за срок от 6 месеца. Родителите получават посреднически посещения (в присъствието на трети лица) на всеки 15 дни на смени, с възможност за облекчаване на тези мерки. [Добавено е ударение.]
Клер Греъм разказа пред LifeSiteNews, че най-голямата ѝ дъщеря, която е на 22 години, е поискала да поеме грижата за братята и сестрите си, за да могат да бъдат заедно, но молбата ѝ е била отхвърлена. Всъщност поне една от пълнолетните ѝ дъщери "пребивава на територията на страната".
Джорджина Греъм заяви пред LifeSiteNews от името на всички свои братя и сестри, че родителите им никога не са ги пренебрегвали.
"Никога не сме били пренебрегвани от родителите си по какъвто и да е начин", каза тя по електронната поща.
"Те винаги са поставяли децата си на първо място."
"Беше като кошмар"
Решението на съдията не е било незабавно, тъй като тя е казала, че трябва да помисли върху него. Тогава Клер била зашеметена, когато около две седмици по-късно получила писмо, в което се казвало, че децата ще бъдат "настанени", т.е. ще бъдат предадени на приемна грижа. Първоначално имаше голямо забавяне и Клеър си помисли, че това се дължи на факта, че няма приемно семейство, което да приеме всичките шест деца. Адвокатът ѝ, назначен от съда, също беше подал жалба и очевидно апелативният съд беше склонен да отложи настаняването, ако Клеър можеше да докаже, че децата ходят на училище. По това време и четирите момчета бяха записани в държавни училища в Калвадос, а най-малките дори получаваха допълнително обучение.
"Мислех, че е свършено", казва Клер, имайки предвид заплахата децата да бъдат отнети.
Когато в петък, 13 март, "хората за настаняване" - две жени - идват в дома на Клер, за да ѝ кажат, че децата ще бъдат отнети в понеделник, майката току-що е получила писмо от апелативния съд, в което се иска от нея да предостави определени документи.
В крайна сметка полицаите разбили вратата на спалнята и едно от момчетата толкова се изплашило, че се намокрило. Джорджина разказва, че докато я карали към участъка, полицаите се смеели над ужаса на най-малкото дете. Докато бях в полицейската кола, чух как полицаите се смеят истерично на това как техен колега е крещял и е изкъртил вратата, където се криеха братята и сестрите ми, и е изплашил до смърт петгодишния ми брат - каза тя пред LifeSiteNews.
"Те се свързаха със съдията, който каза на хората, настанени в домовете, да разделят децата, тъй като никое семейство няма да вземе шест деца заедно", твърди Клер.
"Казах на хората по настаняването, че всичко с децата е наред; всички са на училище [и] нямаме проблеми. Те ме уволниха, като казаха, че съдията иска да ги настани в домове, така че ще отидат в домове".
Клеър е съсипана.
"Избягахме", казва тя. "Не можех да седя и да ги оставя да бъдат отнети по този начин".
Социалните работници бяха казали на Клер да събере куфарите и да подготви децата за заминаване в приемните им семейства. Клер и една от възрастните ѝ дъщери наистина опаковали багажа, но в понеделник избягали от малката къща в Калвадос заедно с децата. Сред тях били и момичетата, които се прибрали от интерната си в петък.
Британският паспорт на Клеър бил изтекъл и въпреки че подала молба за тях, все още не била получила британски паспорти за децата. В резултат на това те се местеха от едно място на друго във Франция, преди най-накрая да се върнат при Давид и семейната къща в Орн. Клеър смята, че там сигурно са се отпуснали, защото когато погледнала през прозореца рано във вторник, 6 април, видяла полицията да пристига.
"Никога през живота си не съм била толкова уплашена", казва тя.
Къщата в Орне се състои от две съединени жилища. Полицаите "изкъртили" едното от тях, преди да влязат в крилото, където Клер се криела с децата в спалнята.
"Чухме ги всички в съседната стая, аз и децата, и [децата] бяха ужасени", спомня си тя.
Джорджина Греъм описва какво е било да си от другата страна на стената:
Събудих се около 7 ч. сутринта и баща ми ми каза да побързам да сляза долу - "Полицията е тук, за да те види". Когато слязох долу, в кухнята ме очакваха около десет-дванадесет полицаи. Началникът се приближи до мен и беше много агресивен и разочарован, защото все още не бяха намерили майка ми и шестте деца след три седмици издирване. Той повиши глас и каза, че са го направили на глупак заради мен и семейството ми. След това каза: "Ще те попитам за последен път къде са и ако не ми кажеш, ще те арестувам още сега и ще те вкарам в ареста, докато не го направиш". Отговорих: "Все още не знам къде са" и тогава бях арестуван, претърсен и вкаран в килия.
Накрая полицията разби вратата на спалнята и едно от момчетата толкова се уплаши, че се подмокри.
"Социалните служби издърпаха от ръцете ми моите [5] деца и бързо ги натовариха в коли и ги откараха крайно притеснени", казва Клер.
"Нищо не ме подготви за това, беше като кошмар".
15-годишният син на семейство Греъм е отведен от полицията за разпит, сам и уплашен. Клеър и Дейвид са арестувани и обвинени в отвличане на собствените си деца, а пълнолетните им дъщери също са арестувани и обвинени. Последните са били държани в полицейски килии в продължение на три часа, казва майка им.
Джорджина разказа, че докато я карали към участъка, полицаите се смеели над ужаса на най-малкото дете.
"Докато бях в полицейската кола, чух как полицаите се смеят истерично на това как техен колега е крещял и ритал вратата, където са се крили братята и сестрите ми, и е изплашил до смърт петгодишния ми брат", каза тя пред LifeSiteNews.
Ситуацията не се подобрила и в отделните полицейски участъци, в които били отведени семейство Грейхам.
"Отношението към мен от страна на полицията беше ужасно", спомня си Клер.
"Държаха ме в продължение на 11 часа и дори не ми предложиха да пия вода. Полицаят, който ме разпитваше, упорито крещеше в лицето ми, а други двама присъстващи с него смятаха, че това е забавно."
Клеър обвинява и социалните работници, че са намирали положението им за смешно. Когато социалните работници дошли в дома ѝ през март, за да кажат, че ще вземат децата ѝ, Клер ги чула да се смеят и да се питат един друг кой говори най-добре английски, казва тя. Когато "хората за настаняване" дошли в полицейския участък, за да вземат 15-годишния ѝ син, те се смеели с полицаите, че ще вкарат семейството в килии. По-късно, когато социалните служби върнали обаждане на една от пълнолетните дъщери, те оставили съобщение на телефона ѝ, забравили да закачат и "ясно се чуваше как се смеят на заден план", казва Клер.
Децата са разделени и настанени в различни семейства - такива, които не споделят вярата им и не ги водят на неделна литургия. Двете момичета, на 9 и 10 години, са настанени при алжирски мюсюлманин и неговата френска съпруга, противно на желанието на Клер. Дъщерите на Клеър са ѝ казали, че техният настойник е заявил, че иска да ги заведе на посещение в Алжир. Междувременно, когато Клеър изразила изненада, че дъщеря ѝ, която обича да се облича, е била облечена по време на посещението с черни дънки, купени от приемните им родители, социален работник ѝ казал, че е добре, че децата са настанени, защото така могат да "изразят себе си".
Никакви католически училища, никаква католическа меса - но мюсюлманският прозелитизъм от страна на приемните родители е нормален?
Клеър казва, че от 5 април насам е видяла децата си само два пъти, въпреки че повечето хора могат да посещават децата си в приемни семейства веднъж седмично. Децата имат право да ѝ се обаждат и да говорят с нея само до 15 минути, и то само в седмиците, в които не са я виждали. Междувременно молбата ѝ децата ѝ да продължат да посещават католически училища е отхвърлена. Миналата седмица й е било казано, че ще помогне на делото й, ако подпише формуляр, в който заявява, че сега ще настани всичките си деца в държавни училища.
"Така ще си върна децата, стига да следвам това, което казват, че трябва да направя", каза тя.
"Мисля, че това е направено умишлено. [Работниците по настаняването] са знаели, че те са момичета от католическо манастирско училище, и въпреки това са били настанени при мюсюлманин и неговата съпруга'.
И въпреки че на децата не е било позволено да ходят на меса, две от тях получават религиозно обучение от съвсем друг квартал.
"Тази вечер говорих с дъщерите си и те изобщо не са щастливи", каза Клер пред LifeSiteNews на 13 май.
"[Те] продължават да питат кога ще могат да се приберат у дома. Шокиращо е, че попитаха дали могат да присъстват на литургията [на Възнесение Господне] днес, но вместо това им беше казано как да правят мюсюлмански молитви", продължава тя.
"Мисля, че това е направено умишлено. [Работниците по настаняването] са знаели, че са момичета от католическо манастирско училище, но въпреки това са били настанени при мюсюлманин и неговата съпруга".
Междувременно на братята и сестрите в различните приемни семейства не е позволено да се виждат, а молбата на сестра им Джорджина да ги посети лично е била отхвърлена.
Апелативният съд в Кан ще се произнесе по делото през юни.
Приятели и роднини във Великобритания подкрепят семейство Греъм: "Те бяха просто едно нормално семейство
Отправен е призив за набиране на средства, с които семейство Греъм да плати на частен адвокат, за да върне децата си у дома. И двамата родители са заявили пред LifeSiteNews, че желаят да се върнат в Англия заедно с децата. Клеър възнамерява да ги обучава вкъщи с подкрепата на голямото си семейство.
Джема Лойд, англичанката, която организира събирането на средства, заяви пред LifeSiteNews, че е семейна приятелка на семейство Греъм, тъй като познава Клер от църковната им общност в Йоркшир още от малка.
"Една седмица майката на Клеър ми каза на литургията, че това се случва на Клеър, затова си помислих, че трябва да се опитам да помогна по много различни начини, да се свържа с някои хора, които биха могли да й помогнат във Франция, и тогава [разбрах], че тя се нуждае от финансова помощ", каза Лойд.
Набирането на средства се отлага, докато Клеър работи със служебен адвокат, но когато това се оказва безрезултатно, Лойд стартира дарителската страница.
"Наистина искахме да й осигурим най-доброто", каза тя.
Лойд за последен път е видяла Клер и децата ѝ, когато са били за последно в Йоркшир, когато най-малкият е бил бебе, и каза, че децата са били "толкова нормални, колкото са".
"Бяха просто нормално семейство", твърди тя.
Запитана защо смята, че френската държава е отнела децата на Греъм, Лойд посочи, че според нея зад това стои светска идеология.
"Те искат да контролират съзнанието на децата и да им отнемат всичко, свързано с Бога, всичко, свързано с религията", продължи тя.
"И за мен католическата страна, каквато беше Франция, вече не е католическа. Тя е повече или по-малко комунистическа, както ни предупреждаваше Богородица от Фатима".
Майката на Клер - Шейла Кембъл - заяви пред LifeSiteNews, че тя и съпругът ѝ са много разстроени от цялата ситуация.
"Имаме 18 внуци и сме се опитвали да участваме с всички тях, тъй като вярвам, че бабите и дядовците могат да предложат много на младите, за да им дадат по-широк житейски опит", каза г-жа Кембъл по електронната поща.
"Джордж (съпругът ми) и аз имахме баба и дядо, които ни предадоха любовта към католическата вяра, както и разумни съвети за самия живот", продължава бабата.
"Ето защо съм толкова разстроена, че по-малките ми внуци са били отнети при тези обстоятелства, без причина, която мога да разбера. Беше ни отказано разрешение да разговаряме с тях поради причината, че ще им говорим на английски и те няма да разберат какво им се казва. Едва ли сме планирали да превземем света!"
Кембъл отново се разтревожила, когато чула, че най-малките ѝ внучета са обучавани на ислямски молитви.
"Знам, че беше Курбан Байрам, но по-важното е, че беше Денят на Възнесението и те трябваше да бъдат на литургия, а не на мюсюлмански празник", каза тя.
Подобно на дъщеря си, тя смята, че момичетата са били настанени в този конкретен дом, защото тъкмо са били напълно завършили третата си година в манастирското училище, когато са били отведени.
"[Момичетата] питаха Клер снощи защо не могат да се върнат при монахините, където са били уредени и щастливи", пише бабата.
"Не мога да започна да изразявам правилно колко разстроена и емоционална съм от тази ситуация. Всички ние просто искаме децата да се върнат в семейството и възможно най-скоро да се върнат в Йоркшир при голямото си семейство, което е недоверчиво към цялата случка."
Клеър Греъм не е получила помощ от британските власти, въпреки че майка ѝ се е свързала със своя депутат и е писала до много други хора, включително до министър-председателя Борис Джонсън. Ползата от британското посолство в Париж е ограничена. Клеър заяви пред LifeSiteNews, че британското посолство е помагало за репатрирането на семейството обратно във Великобритания, но "всичко това е спряло" след изслушването. Клеър смята, че когато се е свързала с британското посолство, когато е била в бягство, служителят, с когото е разговаряла, се е обадил в социалните служби, за да съобщи за разговора. Една от трудностите на случая е, че Клер не вярва, че шестте ѝ най-малки деца са френски граждани, но френските бюрократи, с които са работили, казват, че са.
Междувременно лекарят на Клеър във Франция я подкрепя и наскоро написа две писма до съда, в които казва, че според Клеър майката "винаги се е грижила добре за децата и не е имала никакви проблеми с психичното здраве".
Според Конвенцията на ООН за правата на детето детето има право, "доколкото е възможно, да познава родителите си и да бъде обгрижвано от тях". В Конвенцията се посочва също, че детето има право "да запази своята идентичност, включително националност, име и семейни отношения, признати от закона, без незаконна намеса". Детето има и право на "свобода на мисълта, съвестта и религията".
В член 30 от Конвенцията много ясно се посочват правата на децата от етническите малцинства, каквито са децата от англоговорящите семейства на Греъм във Франция: "В държавите, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства или лица от местен произход, на дете, принадлежащо към такова малцинство или което е от местен произход, не може да бъде отказано правото да се ползва от собствената си култура, да изповядва и практикува собствената си религия или да използва собствения си език в общност с другите членове на своята група."
LifeSiteNews се свърза с майката настоятелка на манастирското училище, в което са били ученички момичетата, но тя не пожела да коментира случая. LifeSiteNews се свърза и с британското посолство в Париж, но неговата говорителка не пожела да говори официално.
Превод от английски език: Deepl.com
Източник: French court removes 6 children from British parents of 10 after dispute over Catholic schooling
Коментари
Публикуване на коментар